Poesía de autores contemporáneos
Чу ли ме...? 🇧🇬
Жонглирай... Даже ти отива...
Чувствата ми
молят...
и крещят... ...
Бял стих (струва си, като се замислиш) 🇧🇬
стига, бе!
тоя уинамп...
така до гуша да е...
ама пак тия песнички ...
Майната ти 🇧🇬
Върви във Ада и бъди проклет!
От „многото” те мислих за различен,
но ти си същият… дори не си човек!
По-долен си от всичките… безвкусен ...
Обещаваш? 🇧🇬
обещай ми да ме дръпнеш, когато тънкия лед стане вода.
Обещай ми, любов, да не избождаш очите ми отново.
Обещай ми, моля те, сърцето ми да не от олово.
Обещай ми, приятелко, да слушаш моята музика и когато мен ме няма! ...
До следващия път 🇧🇬
цигарен дим и хиляди лица.
Часовника не спира да поглежда -
в стрелките му събрал се е света.
И ето я - застава на вратата ...