Poesía de autores contemporáneos
По пътя 🇧🇬
по пътя към края,
но някои от нас бързат.
източни истории 🇧🇬
спря, огледа се и
се усмихна
видя сянката си,
устреми се към нея ...
Пенелопа 🇧🇬
и сърцето ти не ще да обича.
Ще оправя за тебе постеля,
а дали ще се случи - ще видим.
Тъй самотно отмаря душата ми, ...
Нарицателно 🇧🇬
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта... ...
Вечна... 🇧🇬
Любовта завинаги ще бъде с нас.
Това оказа се грешно.
Той тръгна си преди малко повече от час...
Този час сякаш бе безкраен... ...
Мартеница 🇧🇬
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...
До края 🇧🇬
дойде краят на вечната война,
и след титаничен сблъсък мракът
безмилостно погълне умиращата
светлина? ...
Душевни терзания 🇧🇬
Ако се продам за купища пари,
дали на бряг лазурен ще живея,
или все тази алчност ще гнети,
че повече съм можел да спечеля?... ...
Дамата на сърцето ми 🇧🇬
Обичам и зъбите ти, захапващи устните ми.
Обичам и формите ти, променящи се с годините.
Обичам те, защото си дамата на сърцето ми.
01.03.09.
Потърсих любовта 🇧🇬
безсилна съм да я върна.
В друг живот ще изживея,
немите си чувства.
Потърсих любовта, ...
И 🇧🇬
тъпо!
Навикът да пречупваш всичко
през себе си те определя обаче
като разрушител. ...
Има ли любов!? 🇧🇬
и в твоя свят съм като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!
Като просяк се моля да те видя, ...
Далечното 🇧🇬
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...
А сега накъде? 🇧🇬
тръпнеща очакваше последния си пътник.
Той въздъхваше - червен е светофарът.
До смърт уплашен, че влакът новият му спътник е.
Отпътуващият непознат полетя с влака. ...
Весела пролет 🇧🇬
Зазвъняха весело капчуци,
потекоха пълни улуци.
Разцъфтяха китни овошки,
затичаха бързи стоножки. ...
Гласът на тишината 🇧🇬
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...