Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака, ...
Попитах вятъра къде да те намеря...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!
Попитах слънцето къде да те открия... ...
Кой си ти - защо ме рани?
Кой си ти - защо всичко за мен си ти?
Кой си ти - защо се появи в живота ми?
Разбрах кой си ти - ти не си любовта!
Разбрах кой си ти - ти си болка неизпитвана! ...
Когато слънцето се скрие наобратно
и не остане връх, обагрен от лъчи,
ще види някой вероятно
сълзица бистра в Нейните очи.
Отвлечен неусетно от бледа мрачина, ...
Напира времето... Не ми се тръгва.
А зная, че не мога да остана.
Раздялата сърцето ми изтръгва.
Разкъсвам се от болка непрестанна.
Сподавен вик... Моментът се изплъзва. ...
Свят от лъжи, потънал в спомени,
в нощта потичат моите топли сълзи...
Нима отново не разбираш ти...!?
От спомена за теб боли...
Иди си... не се завръщай в съня! ...
Днес се сетих за теб и за красивите ти коси, в които се оплитаха мечтите ми.
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои кр ...
Измислям нови стихове. Да плача? Не! Това е моят начин.
Любов ли е? Или отново виждам себе си във чуждо огледало?
Измислям нови стихове. Това е моят начин да заплача.
Целувка стъклена усещам.
А изпокъсаното ми сърце е безвъзвратно спряло...
Когато си отиде любовта,
дори когато всичко свърши,
подай ръка, при мене ти ела,
човек греши, от грешките се учи...
Когато разбереш, че не обичаш мен, ...
Възможно ми е да обичам само,
за друго свобода не ми остана.
Но ето, сещам силното ти рамо
и зная, няма да оставя рана.
До теб да бъда поискала не бих, ...
Поетът вечно търси свободата.
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...
Отново е събота вечер и ние сме в бара вечен.
Ето ги и тях, а ние се заливаме от смях.
Единият закопал погледа в земята,
а другият се рее в небесата.
Сърцето ни в гърдите ...