Poesía de autores contemporáneos
Сълза 🇧🇬
Една сълза отронва се полека
и бавно тръгва по света,
понесла в себе си смеха, мечтите
и шепота на моето сърце. ...
Чуй ме... 🇧🇬
Чуй ме…
Аз…
… вия към луната…
… с глутница от вълци, непозната… ...
Градиращ "напредък" 🇧🇬
"Напредва" нацията ни красива.
Обсипва се със хиляди пера,
рисува си лицата със белило,
покрива важните ребра. ...
Прераждане 🇧🇬
Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.
Непомнеща, нераждана и неоткрита.
Пред мен се носи облачната синева
и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните. ...
Подари ми... 🇧🇬
подари ми захарен памук от цветя,
подари ми море от нежни чувства,
подари ми небе, изпълнено с любовните изкуства!
Подари ми пръстен от кленови листа, ...
Carpe Diem (Улови мига) 🇧🇬
А сам се луташ в хаос от следи,
Разтвори пред духа си врати по-широки,
Попитай сърцето за твойте мечти.
Един живот на теб е отреден. ...
утеха 🇧🇬
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна, ...
Чуй, сърце 🇧🇬
Спри - по-малко убиваш ме всеки миг.
Остави я, сърце, тя с друг е някъде щастлива.
Тя с него смее се, него обича и назад вече не ще погледне.
Спри да плачеш и в гърдите глътка въздух ми пусни! ...
Посвещение 🇧🇬
Защо, когато те забравя, ти се връщаш пак?
Нима нарочно искаш само да измъчваш
душата до полуда чак?!
Нима роден си само болка да даряваш? ...
Късно е 🇧🇬
поредната грешка...
Гледаш ме тъжно...
А преди ме гледаше с насмешка...
Не можеш да го приемеш, ...
Вечният въпрос... 🇧🇬
"Ще ни има ли и след смъртта"?...
"А имаше ли ви преди живота"?
В отговор запита тя...
хайку 🇧🇬
>
> Отново пролет -
>
> мравките сред тревите, ...
Изгубих себе си 🇧🇬
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам, ...
Тайнство 🇧🇬
Слънцето гори от край до край -
бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,
мълчаливи устни и блясъкът в очите. ...