Виновна ли съм, че съм сама.
Виновна ли съм, че не мога да изпитам любовта.
Казват ми: "Малка си!".
Та нали за любовта няма граници?!
Казват ми: "Живота живей си!". ...
В ресторанта "Тъга" се отбивам,
питието "Отрова" поръчвам през сълзи,
от чашата с болка отпивам
и с мъка припомням си всички лъжи.
Лъжите, с които убиваше ...
„Един човек трябва да е обичал и
да е бил обичан поне веднъж в живота си."
Никога не пожелавай самотата!
Ясен избор ти е пред вратата.
Който за любов безценна моли, ...
По дългите петолиния на уморените сънища,
някой написал песен една.
Тя нямала край, ни начало, а думите,
се носели в въздуха, на бели крила.
Изцапани с мед се леели звънките тонове, ...
Разпилях си нозете от недогонени стъпки.
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!
Не съумях да те открия в здрача! ...
Там на кея, сред старите кораби
(на моето детство са отражение),
спят красиви, забравени спомени
под звездите, на вълните понесени!
Заличило следата отдавна, ...
Разбра ли?
Бягаш от тези лица еднообразни, от студените им лъскави очи...
Търсиш кървави петна от спомените умъртвени...
Вървиш по пътеки, които сам си изградил...
Попадаш в улеи, плъзгаш се по склонове на стръмни равнини... ...
Разкажи ми приказката за самотните цветя...
Онези, които сам-сами растели там, на края на света...
Помня, че тъй красиви те били,
че влюбени във тях останали златните слънчеви лъчи....
И всичко де що минело край тях ...
Черен грим, размазан,
стичащ се бавно по лицето...
Поглед, зловещ, някак празен,
мрачни облаци, сблъскващи се в небето…
Очи, насълзени, поглед влажен… ...
На Mili4ka (Мила Нежна) - пусвищение
Ногу мислих. Ма присви зловещу
пуд рибратъ. Съ ублещих с двети...
Кату видех, какво ми е насрещъ,
гръдния ми кошник са разплети. ...
Причините не стигат да остана,
а лази по гръбнака ми безверие,
Луната винаги е все така смълчана
и изгубвам я във всяко безвечерие.
Като просяк съм и вечно ранобудна, ...
Не ме упреквай, татко, не търси
в очите ми пресъхнала вина,
на теб приличам - даже да боли,
ще си остана горда и добра.
Усещаш ме, познаваш по очите, ...
Със вкус на липса по отминалите сладости
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта... ...
Животът ми е незавършен стих,
във който няма истинско начало.
Започвам да рисувам върху лист с молив,
ала за миг, покрит, отново листът ми е в бяло.
Парчета спомени събирам в плик, ...
На кого му е нужно
На кого му е нужно обич остаряла,
спомени далечни от тежката раздяла?
В скука времето си да пилееш и за
приятелското рамо вечно да милееш. ...
Мъгла от безнадежност ме бе покрила,
болката гнездо в сърцето ми бе свила,
неизменна спътница ми беше самотата,
единствена приятелка ми бе сълзата.
Бях забравила какво е да бъдеш щастлив, ...
(в памет на моето куче, което беше част от нас и винаги ще бъде)
Странно е, но вечер те сънувам -
до мен си както някога преди.
И как да вярвам, че не съществуваш,
когато си във мен непроменим. ...