До вчера за мен ти беше приятелка.
Беше една половина от моето сърце.
Но днес превърна се в предателка -
ти моята любов отне.
Заклехме се да бъдем заедно до край ...
Обичам те! Обичам да бъда твоята мечта,
да ме желаеш, както копнеят да се срещнат Слънце и Луна!
Обичам да бъда усмивка на твоето лице,
както се радва и бие едно детско сърце!
Обичам те! Обичам да те гледам право в очи ...
Мразя вече любовта, защото тя разбива
невинните сърца.
Тя уцелва те със стрела любовна,
колкото любовна, толкова отровна,
пробожда те дълбоко във сърцето, ...
В минутите, когато просто мисля,
във времето на мойта самота,
онова море в съзнанието ми плиска
движение, хора, суета.
През призмата на мойте мисли прекомерни, ...
Любовта е занимание самотно.
Да забравим дните,
в които светът е бил двузначен
и всеки трети, със сърце разкрачено,
намирал е, все пак, напуснати обятия ...
защо ли дявола създал те е
защо ли вятъра в косите ти струи
защо събрала цялата тъга
дъгата в теб излива и струи
различни ли сме с теб - не зная аз ...
Когато безшумно нападнеш ме,
и с поглед рисуваш по моето тяло,
когато без поглед погледнеш ме,
това ще е наш`то начало...
Да, в празнотата на мрака ще светя, ...
Дъждът ли бие в тъмните прозорци?
Или сърцето си обърка ритъма?
Навярно е една поредна порция
от шумове, ужилили ушите ми.
Напуква се глечта на съвършенството. ...
В тази тиха и неземна нощ,
исках да усетя теб, да влееш в мен своята мощ...
исках да накажа туй ненаситно тяло,
за теб отдавна зажадняло...
Исках кръвта ти в моята да се слее, ...
Сълза пред никого не унизих,
не съм създадена да плача.
Окрилена и свободна, аз се извисих,
с песента крайлунна да приветствам здрача.
С лъжа никого не съм натровила, ...
Но много радост не е на добро!
В една ужасна нощ, когато буря
ломеше планината с грозен рев
и от небето, като из ведро
се лееше порой, вековни мури ...
Човек може да намери пътя си в тъгата.
Когато всичко свърши, любовта може да бъде най-силна крепост
когато всичко пропадне... Помня!
„В окото на бурята ние заедно ще вървим,
светът изчезва, както знаем ...
Аз исках нещо - не разбрах какво е...
Аз чувствах нещо - като в дъжд пороен...
Аз търсих тебе - а пък всъщност бягах...
Аз бях щастлива - ала всъщност страдах...
Не знаех нищо - но пък кой ли знае?! ...
Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка ...
Мога да не отговарям със въпроси
на въпроси - делнично досадни.
Мога през дъжда да шляпам боса,
мога и да стана, ако падна.
Мога да не вдигам телефона си, ...
Когато бяхме толкова щастливи,
радвах се на любовта голяма.
Тогава дните бяха райски и красиви,
защото бяхме с тебе двама.
Но любов ли е било, кажи? ...
Мечтите си със теб забравям!
Бърша многото сълзи!
От днес усмивка аз на всеки подарявам,
макар да е насила, тя ще ме спаси.
Обещавам си, че няма аз да се предам, ...
Не искам в спомени да се обгръщам,
те носят болка и тъга.
Не искам вече в миналото да се връщам,
то носи мъничко вина.
Не искам аз да съм, която страдам, ...