Poesía de autores contemporáneos
Романтично лято 🇧🇬
Сгушена в дърветата прошарени,
аз мисля за отминалото лято
и във очите ми разпалени
блестят сълзи от злато... ...
Есен 🇧🇬
тъга за приказното лято,което си замина.
Остана само спомена за цветната дъга,
която ненадейно с радостта отмина.
Есента плаче със златни сълзи, ...
недостъпна 🇧🇬
това ти казах аз,
от мен не искай нищо-
за мене нямаш глас!
На тебе зная ти хареса ...
Пак без теб 🇧🇬
мъката в сърцето става все по-силна.
Дали аз съм виновна,
къде сбърках, в какво сгреших.
Любовта ми в повече ли беше ...
ПЪЛНОЛУНИЕ 🇧🇬
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона ...
Урок 🇧🇬
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.
Устремена крачех към успехи, ...
Може би от утре 🇧🇬
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна ...
Вечност 🇧🇬
а часовникът
не го отчита.
Той просто тик-така -
чака края на вечноста. ...
Есенно 🇧🇬
и земята пожълтее и пръсне се в златно,
искайки кончета да хрупат тревите й,
заситени от сочност!
Когато реката потъмнее в размътена тиня, ...
Безсилен си! 🇧🇬
по пътя без посока да се скиташ,
замислен тихо, нещичко шептиш,
с отчаян поглед към нищото политаш.
За миг се спираш уморен ...
Платено 🇧🇬
с горчиво трескави усмивки на лицата,
и да отпием глътката за кой ли път поредна,
да заглушиме виковете на вината.
Наздраве, нека пием тази нощ, ...
КОПЧЕ 🇧🇬
Понякога ми идваш в повече и ми е тежко...
След себе си оставяш дълги многоточия.
Любовта ти истинска е, чиста, непорочна,
но често се отскубва като копче. ...