Постой при мен и нежно прегърни ме.Докато птичките все още спят.Прелей в сърцето ми живителните силии оставИ най-силния печат!
Ще нацелувам сластно твойте устни,(от нощната омая обладана)ще разпилея бисерни милувки,разпръсната край тебе ще остана!
Не ме събирай. Нека съм частици до всяко ъгълче в лю ...
Не искай от сърце да се усмихна,
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!
Не тръгвай към избягала луна. ...
Животът
Тресеше се животът ми (като конска каруца)
а пътят неравен е (и единият кон куц е).
Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
да купя два хляба (и сол, че не остана). ...
Къде се криеш и защо те няма?
Много се забави, вече съм голяма.
Не зная как изглеждаш
и още не разбирам защо ме мъчиш
в хората по улицата да се взирам. ...
Тя ходи много бавно по ръцете ми.
Погалва ги, усетила умората.
Изпъва нежно сбръчканата кожа
и я затопля с мънички целувки.
Тя спира по лицето ми, умислено. ...
Ден квартален
Аз говоря си, говоря много:
за пияницата, лазещ към метрото,
за народа, сбутан сутрин във трамвая
и за джаз следобед, впиващ се в ухото. ...
Огрей ни
Ти грееш нежно, галиш румени страни,
проникваш със лъчите си игриво в облаци високи,
а лястовици щури вият се и нижат в рой,
събират твоите лъчи последни, топли. ...
Сине, нека ти разкажа приказна една
как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце
трима братя, три върлини, със добро сърце.
Те, във селото разказват, винаги били напред, ...
Сърце ли бе, което аз докоснах,
уж топло, а усетих хлад?...
Блуждаят вътре хиляди въпроси,
за нежност ненаситен глад...
Сърце ли бе това, което ти докосна? ...
От многото обич сърцето ми сякаш изстина,
а те обичах... а беше съдба,
замина без ''сбогом'', в душата ми всичко се срина,
остана само болка и тъга.
Простих ти за всичко - нали те обичах, ...
Със любезното съдействие и участие на Nella_gold(Нели)
Продават ли се някъде мечти?
И как ще мога аз да ги открия?
Но... думите ми пълни са с лъжи.
Кажи, приятелю, къде да скрия ...
Отново виждам красотата на природата...
отново усетих, че съм жив.
Видях, че хората се смеят и се забавляват,
усетих как всичко се обърна с главата надолу
и това благодарение на нея... ...
Сутрешен биосеанс
( може да се чете и вечер )
Болезнен стон на тялото улавям...
Трепет на сълза разсича привидната тишина.
Зората разсейва бледите облачни пухчета. ...
Сълзите ми не стигнаха,
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!
До моя вечен покой до моя гроб! ...
Обградена от тягостен мрак,
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.
Явяваш се пред мен почти реален, ...