Защо ли всеки път, когато те погледна,
започвам повече да те обичам аз?!
Защо, когато знам, че съм ти бройката поредна,
надявам се да стане нещо между нас?!
Седя, потънала в безбрежна самота... ...
как всичко аз да забравя,
когато споменът за теб моята душа изгаря!
любовта си аз пред теб разкрих
и помислих си че наистина човека роден за мен открих!
но ето че всичко било е една измама ...
ти знаеш ли какво е да обичаш
едно безчуствено към теб сърце,
с най-нежни думи ти да го наричаш,
към него да протягаш измръзнали ръце!?
ти знаеш ли какво е да счупиш диаманта ...
Вчера дърветата бяха си същите -
с горди осанки, с разкошни прически...
Вятърът снощи издуха задръжките
със карнавални греховни фиести...
Туй ли през цялото лято са чакали? ...
Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...
Б-оли, и скръбта във мен напира,
О-тново със цялата си власт и сила
Л-юбовта със всеки ден умира,
К-огато не усещам дори закрила
А-дски трудно е да живея и да копнея....
С-ън, надежда , една мечта.. П-о пътя тежък на любовта О-браз и нежно сияние в нощта, М-илва ме чрез нежността Е-дна усмивка в далечината се топи Н-адеждата умира, потопена във сълзи...
Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми ...
Усмихваш ме. Не знаеш колко...
Първото усещане не бе измамно.
Потръпвах, да, страхувах се малко.
Защо ли? Всичко беше странно...
А ти за миг не трепна, не показа, ...
Младенец от малък град - изчезнал -
ръце към слънцето протегнал,
молел някой ангел да го спаси.
Болка в живота си все виждал,
а на него всеки му завиждал, ...
Тъгата свърши, избърсах я в очите ми,
но деня е облачен, студен,
по пътя усмивка от дъга видях към дните ми,
но погледнах надолу, вътре някъде във мен.
Бързам, боря се, света за силни е - ...
Ледена Принцеса / Морска Нимфа Когато ти цъфтиш, и щом решиш Да се превърнеш в есента, Зимата те благослява с най-красивите листа. Усмивката и е невинна, Тя носи радостта. Когато е студено, сякаш ти излъчваш топлина. Някои хора, без умора, Те обричат на тъга, Но само тя е моята причина Още да вярвам ...
В прозрачния ти профил се пречупват,
на утрото червените лъчи
и в ореол от розово се струпват,
да галят тялото ти – фините гърди.
В прозореца отворен, те прегръща ...