Poesía de autores contemporáneos
На на... 🇧🇬
избори, а не отива.
Уж желае свобода,
а конкретно се покрива.
Опетлан е от лъжи, ...
Добре дошъл, октомври! 🇧🇬
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...
Надеждата умира първа 🇧🇬
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...
Шепа пепел в кърпа 🇧🇬
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...
Отчаяние 🇧🇬
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...
В деня на поезията 🇧🇬
стихове нанизал е,
висящ на жица. ***
Твърдиш, че си лъч,
но ти си къс проблясък, ...
Шофьор 🇧🇬
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...
Смирена 🇧🇬
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...
Есен на село 🇧🇬
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
Наследство 🇧🇬
сякаш барабани бият.
Лунна хубост в доба тъмна,
а в ума ми – вълци вият!
Кротката сърна избяга. ...
Мечът на Темида 🇧🇬
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
Вещица 🇧🇬
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...
Спри времето 🇧🇬
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...
Силата на усмивката 🇧🇬
толкова обикновен, приказен, човешки.
Нежна любовна песен, слушана в нощта
трябва да умееш да прощава грешки.
Животът е безценен бъди над нещата ...
Жива вода 🇧🇬
не се страхувам от студа!
Не ми е нужно ново лято –
заспивам, кротка, под леда.
Да вее зимата над мене, ...
Смъртта на талянджията 🇧🇬
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
Бяла звезда 🇧🇬
По звездни пътища бродя
Посрещам истински жрици
С усмивка превръщам ги в птици.
От вятъра песен долавят ...
Надежда за гара 🇧🇬
и сякаш е дошла от вечността.
Да ми напомни, че не съм безсмъртна,
а аз измръзвам в нощната роса –
палтото ми е тънко. Пътят - грешен, ...
Моята молитва 🇧🇬
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в зло ...
Аутодафе 🇧🇬
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.
Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска, ...
Готова съм за болка 🇧🇬
готова съм за страст.
Готова съм да мога
да мразя всичко аз.
Готова съм за тайни, ...