Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...
И този ден безславно си замина
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
Закъснява нощта. Закъснява защото е юли
и на слънцето дългите пръсти прелистват мечти.
Два наперени облака ваят си в розово кули,
по които небето да пали големи, искрящи звезди.
На липите парфюмът дъга е и дълго ухае. ...
Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото... ...
Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем ...
Дъждовно или слънчево, решено,
е времето щастливо вътре в мене.
С минути като жълти пеперуди,
копнежът кацат – мил и непринуден.
Естествено е всичко общо взето ...
Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
Преставам да те търся по Земята.
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата, ...
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...
Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...