Аз сега осъзнах, че на прага на всички причини,
натежали от грях, ще заставим духа – да застине.
И така между нас ще оформяме горест и плесен,
в този шеметен валс, да развихрим живота нелесен.
И с лъчи светлина двама чакаме звездни причини, ...
Не се побираш в образа нетраен,
във който аз с любов те сътворих.
Какво пък, пак си ми прекрасен,
за тебе всички рими изредих!
Рисувах те със цветовете сини, ...
Понеже съм си тръгнал, на сбогуване -
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам. ...
По вените – божествен акведукт,
кръвта тече червена и гореща,
разпалва страстите подобно шут,
поканил херцогинята на среща.
Кодира знаци кръвния поток ...
Надявам се да спреш да се преструваш,
от мен че наследил си точен мерник.
Известно ти е, талантлив съперник
би била горда всяка да отчува.
Надяваш се да спра да се вълнувам, ...
Любовта – онази дълготърпеливата.
Любовта – онази пълна с благостта.
Любовта – онази дето не завижда,
а свети в своя собствена звезда…
Онази – дето зло не мисли. ...
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...
Защо да ми е тъжно, че е есен?
Когато грее цветна като мен.
И стих се ниже топъл и унесен,
а всеки ден е с радост украсен.
Дълбока радост, с вярващ, мъдър корен. ...
Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...
Das stimmt
В полезрението на циклопите от Студената война
попаднаха еднозначни групировки с оръжия,
поразяващи по-голямата част от населението.
Резолюции изпълниха команда „Шапки долу“ ...
Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки – ...
Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...
Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...
Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...
Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...
Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...
Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...