Poesía de autores contemporáneos
Надхвърли образа желан 🇧🇬
във който аз с любов те сътворих.
Какво пък, пак си ми прекрасен,
за тебе всички рими изредих!
Рисувах те със цветовете сини, ...
Обнадеждително 🇧🇬
от мен че наследил си точен мерник.
Известно ти е, талантлив съперник
би била горда всяка да отчува.
Надяваш се да спра да се вълнувам, ...
На майка ми 🇧🇬
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
Една от слепите 🇧🇬
и твоите очи наказаха
и убиха моята порода -
да пиша за любов прекрасна.
Дали съм една от поетите, ...
Случка 🇧🇬
с прегракналия глас
на стар чудак.
Но никой в песента не се заслуша…
Вратите си отвори автобуса ...
Що? 🇧🇬
правят ме на мусака?
И се с мене занимават
а не нейде да отплават?
Вярно, страшно аз съм тъп, ...
Поисках 🇧🇬
красиви са тези звезди…
Протегнах ръце да ги стигна,
но някой от мене ги скри.
Откривах ги в чувства прекрасни, ...
Усмивката... тя може 🇧🇬
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...
Нежен цвят - мръсен свят! 🇧🇬
Душата ми е нежен цвят!
Днес животът е заблуда
и малко в него си горят!
Душата пее своя песен. ...
Есенен оптимизъм 🇧🇬
Когато грее цветна като мен.
И стих се ниже топъл и унесен,
а всеки ден е с радост украсен.
Дълбока радост, с вярващ, мъдър корен. ...
Смисъл и продължителност – (M. Tomović, B.i H.) 🌐
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот, ...
Das stimmt 🇧🇬
В полезрението на циклопите от Студената война
попаднаха еднозначни групировки с оръжия,
поразяващи по-голямата част от населението.
Резолюции изпълниха команда „Шапки долу“ ...
Сърце 🇧🇬
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...
Есен в очите 🇧🇬
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я, ...
Заключен спомен 🇧🇬
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
Присъдата наречена човек 🇧🇬
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...
Прости ме за лошото бреме 🇧🇬
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...
Съдба е – не един излъгала 🇧🇬
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...
Рана 🇧🇬
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи ...
Минало несвършено 🇧🇬
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...