The moment I stopped being in love with you was the moment I saw who I was
What I liked about you
Confused little girl looking for her father's love
Looking for male validation without realising it.
But I am a woman- I'm scared, I need strength ...
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...
Ще замълча, за да ме чуеш,
в тишината истина се крие.
Не мога да ти подарявам чувства,
за да ме усетиш, аз ще си отида!
Ще изтръгна всеки малък спомен, ...
Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните, ...
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...
Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът, ...
И месец септември през тази година
морето бе бледо зелено.
Преминах на водка след бялото вино
и зяпнах встрани отегчено.
Потърсих дефекти в една млада дама ...
Нямам име , наистина свърши се
Някой ,камък по камък откраде
Следите ми ,Минало мръщиш се
Но забравям те ,ти ме предаде.
Натежало си вече и мръсно и старо ...
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...
Ще бъда твоята най-голяма любов.
Неизлечимата, която ще те разболява
от време на време.
Ще бъда сянка на целия ти живот...
ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме. ...
Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...
Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...
Усмивката е малка стюардеса.
Денят е самолет, а те къде са?
Различните ми чувства, разлюляни,
пораснали до смях или от рани.
Върви край тях и носи им утеха, ...
На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден. ...
Видях го днес - реши, че ще си тръгне...
следобед беше, падаха листа.
От залеза преди да мръкне
букет набра ми от рубинени цветя.
Подхвърли ми ги, паднаха в скута ми, ...