Напират сълзи онемели,
че не стана както се бяхме разбрали.
Вече в различни посоки поели
и дали ще се видим отново - едва ли.
Но знай, че където и да бъдеш ...
За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...
Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.
Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.
Когато една жена е в страшна неизбежност,
нейното тяло става за продан още в този час.
Какво остава от такава оголена, слаба жена? ...
"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...
Прозираше слънцето зад старата гора
и сякаш ни подканваше подкупно,
да се събудим, вече започва деня,
и трябва малко, да се потрудим.
Решихме риба да си уловим, ...
Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...
До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...
Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова, ...
Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...
Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...
Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам… ...
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
Пролет в душата, пролетно слънце
и красотата в очите ми грее,
пролетно светят навън цветове,
пролетно смее се синьо небе!
Нещо забравено, нещо във мене ...
Любовта се предава чрез вирус
а аз ще си поръчам една фетишистка
от дисниленд, за да си направим шамбала
от черни фантазии с бели одежди
и велурени сънища. ...
Далече си от истината пич,
такива като теб ги хрускам на закуска.
Ферари гониш със скоростта на стар Москвич,
стягай се, колана не отпускай.
Дори и срещу мене да вървиш ...
Дали светът е резултат от взрив,
или роден от светлина? - не е още ясно,
Щом с огън играем, никой не е крив,
че може и това да е опасно.
Представите свои човекът гради, ...
Пролетта с тихи стъпки се задава
и наднича с цветовете на кокиче.
С аромат на зюмбюли идва цяла,
пременена в цвят като момиче.
Плисва със своите бои земята ...
Ще имаш само вълнолом от спомени
и бурята връхлитаща на тишината.
Решетки - мислите, с длето недооформени,
ще ти наденат шлема изкован от самотата...
Звездите със студени пипала ще те докоснат. ...