Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.
Събираме отломките по навик, ...
Не съм пиян от виното червено,
което много бързо ме опива.
Не съм пиян от неговата нежност,
която в мойте жили днес лудува.
Не съм пиян от думите на халост, ...
Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.
На щанца ски обула, по въздушна струя, ...
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...
Тържествен обет, посветете на смъртните
И помен за Бога ви срамен
За достойнството станало мрамор
От вашият поглед измамен.
Злодеи със приказки чудни ...
КАК ДА СЕ УБИЕ СМЪРТТА
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Сигурно нюансираните лица са виновни
и онези невинни инфекции;
и онези полуживи, глупави ...
Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...
"Ще направя" - вика - "всичко за теб самата!
За теб смених патрона на вратата!
За теб сглобих и новата камина!
Но целия ми труд на вятъра замина!
Ти нищо никога не оцени! ...
Под звуците на зимната виелица
със приказка заспива се добре.
Какво защо? Защото всеизвестно е :
приспивно действа приказен сюжет.
Защото само в приказното царство ...
Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят! ...
Надежда дошла е в живота нелесен.
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...
Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима, ...
Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...
На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир. ...
Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...