Poesía de autores contemporáneos
Дали защото много съм обичала 🇧🇬
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
Нощем 🇧🇬
открила ме самотна и тиха
в кървящата далечна есен.
Ти си до мене - и твоите устни
ме галят с морския бриз, ...
Есенен анонс 🇧🇬
отрадно слънчице снове,
главиците си натежали
не вдигат както лятос те.
Грижливо кътат семенцата ...
Pазковниче 🇧🇬
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
Лятна броня 🇧🇬
и звуци по вълните си растат,
и лятото сред тях се изгрява лесно,
макар че вече, вече е на път.
Минутите – строени колесници ...
Не бива да изстива 🇧🇬
България е диагноза.
България е красота.
България е вид наркоза.
България е земен рай. ...
Политическа надежда 🇧🇬
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...
Само прах остава 🇧🇬
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
The Garden 🇬🇧
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
Монолог 🇧🇬
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...
Коловози през съня на нищото 🇧🇬
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
Кой знае... 🇧🇬
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
Може би 🇧🇬
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...