Poesía de autores contemporáneos
Да не е този свят сираче 🇧🇬
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...
Есенна молитва 🇧🇬
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...
Родените в светлина властелини 🇧🇬
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...
В съня ти 🇧🇬
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...
За двама 🇧🇬
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...
За поетите и хората 🇧🇬
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...
Без теб 🇧🇬
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.
Спасител 🇧🇬
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
Каза ми 🇧🇬
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...
Щом цирка отпътува, ще сме старите 🇧🇬
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
Розата на сърцето му 🇧🇬
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
Едно момче, едно момиче 🇧🇬
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
Хан Тервел 🇧🇬
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...
На своя език розата наричам „роза“ 🇧🇬
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
Те ще ни гледат отгоре 🇧🇬
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...
Жена 🇧🇬
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
Отечество 🇧🇬
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...
В ехото на пролетна камбана 🇧🇬
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
В купища спомени горя 🇧🇬
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
Пясъци 🇧🇬
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...