Poesía de autores contemporáneos
Следи 🇧🇬
няколко пръски искри,
няколко нощи на нежност,
няколко шарени дни.
Няколко нотки виталност, ...
Кой открадна куклите ми от лалета? 🇧🇬
Времето е сякаш спряло, а стрелките са без пулс.
Часовник си краде минути-като раците напред и назад.
Времето е лунапарк на птици, с белоснежни криле.
Може би Януари си отива, но все още гледа ...
Бандитска любов 🇧🇬
а тялото ми вече е лед.
Няма да имат смисъл мечтите,
защото всичко ще е скреж.
Тогава, когато куршумите искат рози, ...
В мечтите ми бъди поне 🇧🇬
за мен си само нежен блян... " *
Макар, че думите са прями,
не те докосвам с топла длан.
Ти някъде далеч си там и ...
Друго какво да ви дам? 🇧🇬
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
За жена се страда само едно денонощие 🇧🇬
двадесет и четири часа!
Двадесет и четири фаса -
кутия и малко демек...
Двадесет и четири водки - ...
Безсъние 🇧🇬
Луната се вмъкваше в стаята
всяка вечер...
Тършуваше в мислите ми,
като разбойник, ...
Сладко мъчение 🇧🇬
душата ми омайвай с пъстър взор.
Усмивката малинената- феи,
обгрижвайки я, пеят оди в хор.
И светлите коси ти разпилей, ...
Пиете́т... 🇧🇬
(триптих)
1.
Не си ли бил, Човече, в Океана,
когато залезът вълшебно гасне ...
Сто пъти в теб отново ще се влюбя 🇧🇬
и няма аз в прахта да го изгубя.
Ще запламти по- силно и с мечта
сто пъти в теб отново ще се влюбя.
Душата ми покрий със хладен мрак. ...
Отново съм в очакване на теб 🇧🇬
преди да срещна своята Кралица
в нозете бели, на която падам.
А времето е разтеглива единица...
Отлично знам, че с нея ще е миг ...
Наистина ли каза " Сбогом " ти? 🇧🇬
И те ли като мене те четат?
Когато ти мълчиш, на тях дали
им липсваш, както ти на мойта гръд?
И аз съм като другите, нали. ...
Лятна морска носталгия 🇧🇬
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента
на морските сирени, на пясъчния бряг, ...
Далечен спомен 🇧🇬
скъсан лист хартия, отесняла дреха,
самотното дърво на онзи хълм неравен,
скрит сред сенките на нищото.
Момина сълза през пролетта повехнала, ...
Не сме вечни 🇬🇧
И колкото и да сме добри
И колкото и да сме човечни...
Не сме вечни!
И болките и мъките ...