Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа ...
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от га ...
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...
Изтънчен вид, добри маниери, галантност, Христо гледаше устните на девойката, с която бе излязъл. Тя отпиваше бавно от питието и го гледаше право в очите. Този мъж ѝ харесваше, строго лице, изразени мускули под сакото, личеше си, че има и възможности. Вдигна плахо чашата си с питие и прошепна:
-Назд ...
Не чукай на вратата на порутена къща. Има кой да ти отвори, но няма кой да те приюти.
Чукаш все пак? Добре. Ще ти отворя. Заставам с гръб и малко настрани, за да не видиш сълзите ми. И все пак надничам, не мога да не те погледна. Искаш ли да знаеш? Още те обичам, но аз не съм аз. Любовта ми е остатъ ...
Ние, хората, първични ли сме (по Дух) или вторичен, мутирал "продукт"?
И ако не сме нито първото, нито пък второто, то какво сме тогава?
Освен очевидната значимост, която притежаваме (и която ни обуславя) като разумни човешки същества, коя е скритата значимост заради която нас ни има на този свят?
В ...
ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне ...
Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.
– Значи не си спомняте как се казвате? – обърна се той към м ...
Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...
Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...
Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...
Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе ос ...
Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...
Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ...
Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...
Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. С ...
На някакъв беден селянин жена му не можела да роди дете. Годините минавали, а техният дом оставал тих и тъжен. Накрая напълно отчаян човекът отишъл при една старица, която живеела през девет села в десето и говорела с мъртвите.
- Кажи, бабо, какво да сторя, че и в нас да проплаче рожба?
- Твоето сем ...
Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Село Надежда се намира там, където ако попаднеш - наистина не намираш смисълът на името му. Разделено от третокласен път, по който има толкова завои и дупки, че лунната повърхност вероятно би била магистрала в сравне ...
- Правиш ли нещо извън обичайните режими за поддържане на добра физическа кондиция и на здравословен начин на живот? - попита Мая. Видимо тя сякаш очакваше да научи от Алфонсо някаква голяма тайна, която да й спести търпеливото практикуване на хатха йога. Диди, в този момент, лакираше ноктите си, но ...
Аман** от вашта какафония***!
Искам да съм роб в Лакония****!
_________________________________
*- Нотáбилите - знатни хора
** - Аман - Израз на досада. Стига! ...
Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ...
/част 2/
Слав говореше по телефона и в същото време се разхождаше нервно в хола. „Гаден проект“ – псуваше на ум и в същото време се усмихваше и пращаше положителна енергия на човека от другата страна на разговора. „Хайде свършвай, уморен съм“ – и продължаваше да се самонавива, че нервността му се дъ ...
Софи, винаги се всушваше в думите му, но този път не бе склонна да повярва, втори път с Христо не смяташе да се вижда, ама смяташе, че е грубо да обиждат някого по този начин.
В следващите дни татуираният бохем непрестанно ѝ изпращаше любовни съобщения, това изнерви красавицата, за това тя реши да г ...
Да имаме модерни, много хубави и скъпи неща е бреме, защото те, като вампири, изсмукват жизнената ни сила и "ядат" от ценното ни, с нищо друго незаменимо време, което и без това е в твърде ограничено количество... Колкото по-скъпо нещо загубим, толкова по-подтиснати ставаме и раздразнението, което з ...
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влюби! Ей така, като че тухла го беше треснала по главата, толкова зашеметен ходеше. Скоро всички разбраха, че на Чушката нещо му има и взеха да подпитват. Един ден той не издържа и направо заплака:
- Вл ...
- Бабо, не си ни казала защо имаш толкова много възглавници - и Роси погледна многозначително баба си -Нали не можеш да спиш на всичките наведнъж, а и дори и ние да сме ти на гости, остават ужасно много!
- Чакай да ги преброим - обади се Виктор - една, две, три...седем, осем, девет...
- Единадесет, ...
Искаш цветето ти да разцъфти.
Погледаш го за кратко, нищо не става..
Ядосваш се, започваш да му крещиш "ЦЪФТИ, ХАЙДЕ ЦЪФВАЙ ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ МЕ, ИНАЧЕ ЩЕ..." − хващаш с пръсти нежната зелена пъпчица, разкъсваш я с нокти, в опит да я разпукаш и да я накараш да се отвори по-бързо. Тя загива и венчели ...
(импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...
Фундаменталната истина (дали е фундаментална, така и не разбрах, но аз и с понятието фундаментален не съм пределно на ясно, абе във всеки случай фундаментална звучи подходящо):
Ако съществуваш, то ти съществуваш в някаква конкретна среда. И то благодарение на нея. А около конкретната среда има още е ...
Водата обливаше голите му рамене, затопляше кожата му и раздвижваше кръвта. Бавно, но осезаемо се отпускаха и напрегнатите сухожилия по гърба му. Той затвори очи и се подпря с ръце на плочките. Сам не се разбираше понякога. Все пак от месец насам се чувстваше странно, но наясно със себе си и с това, ...
Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
Тук по тия земи е хладно. Няма студ, а само напомняне за нея. Често чувам, че и хората са такива, но аз не усещам подобно нещо. Сдържани - да. Умерени. Деликатни. Толерантни. Тук съм видял толкова усмихнати човеци, колкото не съм виждал нийде по света, където и да съм бил.
Срещу прозореца на апартам ...
Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на ...
На пук на всички банални, любовни истории, тази която ще ви разкажа, все още кара хората от малкото ни градче да настръхват!
Всичко започна преди години, в един слънчев, априлски следобед, когато се чу за някаква катастрофа. Човек изгубил управлението над автомобила си, блъснал и убил мъж и жена, сл ...