Cuentos y prosa de autores contemporáneos

43.5K resultados

18+ Из "Проект изследовател - Полет 12.11.2010" 🇧🇬

12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
1.3K

Страст 🇧🇬

Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръв ...
1.8K

Агонията (Капчица живот) 🇧🇬

КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...
1.1K 7

НАТЮРМОРТ 🇧🇬

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...
948 1

С уважение към многоликата глупост 🇧🇬

Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...
1.4K

Мисля си... 🇧🇬

Животът е кофти работа. Не можеш да разбереш подиграва ли ти се, или ти прави услуга. Получаваш си уроците, получаваш си и шамарите и накрая пак твоята глава е обърканата. Чувства, емоции, сърца и мозъци, борбата между тях и разни подобни. Думи, действия - често са толкова различни неща. Питам се то ...
1.2K 1

Реките на Вавилон 🇧🇬

Реките на Вавилон
THE RIVERS OF BABYLON
Кратък увод.
Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стот ...
1.9K 3

Кучето Джаф и заекът Байо 🇧🇬

“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...
2.1K 1

Да живееш в облаците 🇧🇬

Живея на 19-тия етаж на голям жилищен блок. Околните сгради са по-ниски. Ето защо си представям, че съм в облаците. И че държа онова зелено ковчеже с тайнствена закопчалка, която все се мъча да отворя. Да, ама без ключ.
Веднъж, не си спомням как точно се случи, ключалката щракна, и го отворих. Не си ...
973 2

Най-добрата 🇧🇬

Вчера на земята
роди се най-добрата!
Искам да ù завидя,
не мога!
Душата се кланя ...
1.6K 1

Само това... 🇧🇬

На...
Цялата история и всичко случило се бе странно, но и обичайно като случка от неговия живот. Всичко започна от това, че неговите приятели не можаха да възстановят всички запаметени данни в повредения му телефон. Между загубеното бе и датата на един рожден ден. Обаче помнеше добре нейната зодия и ...
1.2K 3

Destum ~ II глава 🇧🇬

II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
974 1

Сама 🇧🇬

Може би е само болката... или кънтящият звук в ушите ми. Може би е сърцето, отказващо да бие. Може би е само тишината и самата аз или нищото, в което съм. Някъде там между безчуствието и спомените, там където той не съществува. Място без страх от предстоящето и настоящата болка. Място, където бих мо ...
846

Рапсодия в синьо 🇧🇬

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...
3.2K 26

Агонията (Отчаяни мечти) 🇧🇬

ОТЧАЯНИ МЕЧТИ
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...
1.3K 10

Който иска - може / новела/ 🇧🇬

Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...
1.6K 1

Среща 🇧🇬

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...
784

Нещо лично 🇧🇬

Боже, умирам... мога да се закълна...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...
1.6K 5

Какво да ти кажа 🇧🇬

Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо. Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. ...
1.3K 1

Из "Проект изследовател - Пръстен 17.10.2010" 🇧🇬

Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
1.4K

С буца в гърлото 🇧🇬

Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...
2K 6

Дони, светът скърби за теб! 🇧🇬

Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...
2.2K 2

Ловец на фантазии 🇧🇬

Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...
1.6K 1

Краста 🇧🇬

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...
1.8K 7

Обущарят 🇧🇬

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...
1.3K 3

Софийска сага 9 🇧🇬

Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
1.2K 1 2

Агонията (Изборът) 🇧🇬

АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
1K 5

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра 🇧🇬

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ ...
2.1K 13

Когато сънищата станат реалност 🇧🇬

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...
1.2K 2

По повод изместването на някои Aгенции в някои градове... 🇧🇬

Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...
1.5K 1

Кралство на четвъртия Етаж: Симон Мартин среща Борболета 🇧🇬

Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...
1.4K 5

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 8-ма част 🇧🇬

Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
1K

Медитацията 🇧🇬

Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в ти ...
870 1

Destum ~ I глава 🇧🇬

I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
895 2

Подаръкът 🇧🇬

Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, мак ...
2.7K 15

Гост 🇧🇬

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...
1.4K 4

И след това 🇧🇬

И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
2.5K 6

миг покой 🇧🇬

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...
1.4K 4

Страст 🇧🇬

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
1.6K 4

Трактат за тоалетната чиния (Въведение) 🇧🇬

Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...
2K 6