Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Майки 15 🇧🇬

23. Посещението
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

986 4

Този другият 🇧🇬

Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...

swee7yy

Prosa » Otros

1.1K 4

Аз съм 🇧🇬

Аз съм тази, която направи много грешки, падна стотици пъти и пак намери сили да се изправи. Аз съм тази, която с инат върви напред и рискува всичко, което има. Аз съм тази, която се усмихва широко с блестящи очи. Аз съм тази, която нарани много хора, но за всичко ми се върна. Аз съм тази - гордата, ...

lility

Prosa » Otros

2.5K 1 3

Късмет 🇧🇬

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

999 4

Миниатюри 🇧🇬

- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...

Bersek

Prosa » Relatos

1.2K 2

Пеперудки в корема 🇧🇬

Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...

DogWhisperer

Prosa » Relatos

3K 8

Оболи за Харон - 2 част 🇧🇬

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

azura_luna

Prosa » Relatos

1.9K 23

Странникът и любовта 🇧🇬

Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...

desi.mandradjieva

Prosa » Cartas

1.6K 3

Скрити в черупките си 🇧🇬

Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...

lility

Prosa » Otros

957 2

Ти от нищото ми се случи 🇧🇬

Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...

Irresistible

Prosa » Relatos

1.9K 6

Лудият 🇧🇬

Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...

imperfect

Prosa » Relatos

1.4K 11

Изпепелени чувства - повест - шеста част 🇧🇬

Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.
Имаше ус ...

PLASHKOFF

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Горчив океан 🇧🇬

Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...

gudman

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 6

Майчина сълза 🇧🇬

Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...

narduca

Prosa

1.7K 5

Направи ми десерт! 🇧🇬

Направи ми десерт с целувки, нека малко нагарча, като черния шоколад с ефирна сладоледена глазура, за повече деликатност!
С заливка от карамел за повече мекота на вкуса, а най-отгоре сложи червени плодове, за цвят на страст.
Сервирай го върху устните си, за да мога с всяка хапка да поглъщам опиянени ...

MANIA

Prosa » Erótica

2K 1

* * * 🇧🇬

***
Любовта е вибрация на фините духовни структури.
***
Бог е Любов, а светът страда от безлюбие.
*** ...

anarilska

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 11

А сега накъде? 🇧🇬

Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...

Cveti_e_LuDa

Prosa » Relatos

1K

Пътят до мен 🇧🇬

Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...

etikki

Prosa

999 6

Майки 14 🇧🇬

22. Богдана и Драгомир
След отлагането на делото, Богдана се срещна отново с Главния прокурор и депозира оставката си. Учуден, Главният я прие, без да задава въпроси и без коментари. Той познаваше прекрасно Богдана Захова, тя не беше лекомислен човек. За да постъпи така, тя явно имаше много сериозни ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 4

Обувки топли, чаршаф студен 🇧🇬

В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, тря ...

Nelsan

Prosa » Relatos

1.7K 4

Повярвах... 🇧🇬

Tiffanyyy

Prosa » Cartas

1.4K 3

"Тя" и "Той" ≠ "Те" 🇧🇬

Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Нима вс ...

katerinam

Prosa » Relatos

1.4K 4

Край на карнавала!!! 🇧🇬

И с усмивка фалшива така измамно щастлива, зад кулисите скривам всичката болка излишна... На сцената играя комедия поредна - смея се, пея, танцувам - толкова небрежна... Но свършва и тази пародия грешна... Поклон, пред публика безчестна... с усмивка фалшива... ахх... така измамно красива... А зад ку ...

Tiffanyyy

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

996

Труден избор 2 🇧🇬

Труден избор
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...

play-girl

Prosa » Relatos

1.3K 1

Ябълката 🇧🇬

Имало едно време човек, за който казват, че бил гениален, но късметът често го напускал.
Ябълката, любимият му плод, станал символ на качество в компютърните технологии.
От гаража до милиардите изминали едва десетина години и късметът решил, че е време да иде при други.
Но ябълката, неизменната, бил ...

satanas

Prosa

715

Преход 🇧🇬

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1K 6

Оболи за Харон - 1 част 🇧🇬

Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...

azura_luna

Prosa » Relatos

1.9K 21

ГМО 🇧🇬

Всичко започна, когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати, събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям, че може и да е истина.
Примирих се със загубата и вляз ...

DogWhisperer

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.9K 1 13

Объркване 🇧🇬

Няма нищо... нещата са такива...
Тя опита да заплаче, но малко сълзи можеха да се отронят от очите. Не беше забравила как, но просто... Животински инстинкт...
Онова, което те кара да заплачеш, докато пиеш онази чаша чай. Ей така - изведнъж. Заради спомена, че е имало някой, който да те кара да плаче ...

kyra

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

810

Различните - част девета 🇧🇬

Р А З Л И Ч Н И Т Е - част девета
М И Р А
- Здравей, Ник! Аз съм Мира.
"Засега си Мира", помислих си аз, а тя продължи:
- Търся мъж за сериозна връзка. Нещо в теб ми допадна. Аз не си падам по красиви мъже. ...

nikjelev

Prosa

866 2

Майки 13 🇧🇬

21. Съдии и Прокурори
Съдия Мария Петрова седеше зад масивното бюро и довършваше маникюра си. В пепелника догаряше поредната цигара. Тя взе внимателно друга от кутията “Кент”, лежаща на бюрото, сложи я между силно начервените си устни, взе масивната златна запалка “Картие” и щракна внимателно, за да ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 5

Горан 🇧🇬

ГОРАН
Седях на балкона и наблюдавах панорамата, тоест - отсрещния блок.Виждах хората, пъплещи в малките бетонни кутийки. Напечени от слънцето, панелките отделяха неописуема топлина и над блока имаше мараня. Погледнах термометъра, който висеше на балкона, и ми стана още по-горещо. Показваше 36 градус ...

DogWhisperer

Prosa » Relatos

1.7K 5

Неговият свят 🇧🇬

- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...

hristam

Prosa » Relatos

953 1

Кръвта ми кипи 🇧🇬

... Кръвта ми кипеше. Не само затова, че се намирах насред пустинята и температурата беше 46 градуса на сянка, а защото бях млад, преливах от енергия и бях жаден за приключения. Бях обграден от пясъчни дюни и колата, която бях взел под наем, се беше развалила, но на мен не ми пукаше. Знаех, че моят ...

teonamon

Prosa » Relatos

1K

Амулетът 24 🇧🇬

♦♦ Наши дни
Колелата на инвалидната количка се въртяха с лек пукот върху застланата с дребен чакъл алея. След сутрешната неделна служба в църквата Шон Макгрегър искаше да се поразходи сред потъналата в зеленина и цветя градина, пейзаж, който му действаше успокояващо. Но за разлика от друг път, когат ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

923

Кастинг 🇧🇬

КАСТИНГЪТ
(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)
Мини-моно-спектакъл
(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)
– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелс ...

purko59

Prosa » Otros

1K 6

В някой друг живот 🇧🇬

В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...

liubomira97

Prosa » Relatos

1.1K 2

10-те закона на Смъртта 🇧🇬

1-ви закон:
Смъртта започва с раждането и свършва... със смъртта.
2-ри закон:
Не е задължително да умреш, за да си умрял.
3-ти закон: ...

duffmckagan

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 1 3

Да се научиш да виждаш 🇧🇬

За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 2

Майки 12 🇧🇬

20. Срещата
Нели не се отчайваше, беше твърдо решила да се срещне с прокурорката. Какво не би направила, за да спаси детето си, беше готова да даде живота си за него.
В началото на Ноември времето застудя. Небето беше тежко. Оловносиви облаци обгръщаха Витоша. По улиците много по-рядко се срещаха ми ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 7

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Майки 15 🇧🇬

Този другият 🇧🇬

Аз съм 🇧🇬

Късмет 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Пеперудки в корема 🇧🇬

Оболи за Харон - 2 част 🇧🇬

Странникът и любовта 🇧🇬

Скрити в черупките си 🇧🇬

Ти от нищото ми се случи 🇧🇬

Лудият 🇧🇬

Изпепелени чувства - повест - шеста част 🇧🇬

Горчив океан 🇧🇬

Майчина сълза 🇧🇬

Направи ми десерт! 🇧🇬

* * * 🇧🇬

А сега накъде? 🇧🇬

Пътят до мен 🇧🇬

Майки 14 🇧🇬

Обувки топли, чаршаф студен 🇧🇬

Повярвах... 🇧🇬

"Тя" и "Той" ≠ "Те" 🇧🇬

Край на карнавала!!! 🇧🇬

Труден избор 2 🇧🇬

Ябълката 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Оболи за Харон - 1 част 🇧🇬

ГМО 🇧🇬

Объркване 🇧🇬

Различните - част девета 🇧🇬

Майки 13 🇧🇬

Горан 🇧🇬

Неговият свят 🇧🇬

Кръвта ми кипи 🇧🇬

Амулетът 24 🇧🇬

Кастинг 🇧🇬

В някой друг живот 🇧🇬

10-те закона на Смъртта 🇧🇬

Да се научиш да виждаш 🇧🇬

Майки 12 🇧🇬

Cola