Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...

Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква ...

Всеки път
е кален.
Няма кът
морален.
Столетие ...

Спомени за мокър сняг
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...

В памет на баба Цвята Станева
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...

Дъждовна нощ
Нощта се спусна и дъжд заваля,
капките тихо нашепват покой,
света се измива от умората на деня
и продължава напред без застой! ...

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...

С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех, ...

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...

Харeса ми партитурата на Б. Люис за Хамунд орган. Позволих си демо аранжимент с помощта на дом. виртуално студио и виртуални /VSTi/ инструменти. Демо вариант е, като експеримент. Забавлявайте се.

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...

Колко топъл е юрганът,
колко малък е светът:
Белоногата Гергана,
българският мръснопът.
Първо Liebe, първа севда, ...

Щом нещо безвъзвратно е отминало, единствената му актуална форма може да бъде... фарсът... С империите вече се е случило. Какви ли ще бъдат „руините“ на утрешния ден?...
Текст: Иван Бозуков

Хуморът е стойностен тогава и само тогава, когато „пронизва“ изначално най-сериозните неща...
текст: Иван Бозуков

Крайно време е да бъде заявено без условности и уговорки: Демокрацията е разединеност, единението - диктатура. Всеки призив към единство е повик към самоналожена тирания!...
Текст: Иван Бозуков

Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...

Сезони - пролет, лято
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...