i2na

145 результатов

Днес видях Любовта 🇧🇬

Аз съм част от дървото зад блока.
Дишам с него във всяко листо.
Аз съм част от небето.
От облака.
Част от капката дъжд. ...
1.1K 1 23

Колко цели сме всъщност? 🇧🇬

Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа, ...
950 11

Детство 🇧🇬

Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
1.7K 7

На ръба 🇧🇬

Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
... ...
898 1 13

За... Живота 🇧🇬

Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...
729 6

Небето не боли 🇧🇬

Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...
920 22

Трудно ме обичаш 🇧🇬

Нощите. В които те обичам.
Дните, през които се изгубвам.
Болката, подтикваща да тичам.
Липсата, когато те сънувам.
Птиците, кълвящи тишината. ...
1.5K 1 32

Някъде... в зелените ми сънища 🇧🇬

В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност, ...
937 20

В очите ти чета... 🇧🇬

Четеш ли по очите ми, когато
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака, ...
1.1K 23

Зареяни... 🇧🇬

Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...
839 15

Спирала от божествен отпечатък 🇧🇬

Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...
856 20

Човешката ни същност... 🇧🇬

И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие, ...
3K 16

Знак остави ли? 🇧🇬

Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха. ...
849 10

Дълбока преспа... самота 🇧🇬

А хората минават през живота ми
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока, ...
1K 20

Новороденост 🇧🇬

Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога ...
998 21

Като капка дъжд 🇧🇬

Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно, ...
871 20

Прегръдките 🇧🇬

Прегръдките понякога спасяват
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят ...
1K 26

Самозатваряне 🇧🇬

Нощта четиристенна се промъкна
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки ...
868 1 20

В очите ми 🇧🇬

Заспиват зад очите ми копнежи,
потъват във зеничните морета
отминали лета и снегове,
а слънчевият сън на ветровете
проблясва по зелените ми ириси. ...
838 19

Твойта обич... замръзна 🇧🇬

Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал. ...
872 23

Поради липса на обич 🇧🇬

Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...
1.3K 9

Най-белият полет 🇧🇬

Когато на пръсти из тъмното
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени ...
797 21

Жълтите дни са само за теб 🇧🇬

Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
1.1K 9

Забрава 🇧🇬

По калдаръмените улички на спомена
прегракнали птици
кълват твоя смях.
На трошици
кълват зад гърба ми ...
777 16

Невидима 🇧🇬

Одрасках си душата в твойте мисли.
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...
1.2K 1 25

Живот на къси разстояния 🇧🇬

А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...
1.2K 15

Близост 🇧🇬

Облачни души -
от смут,
от страх,
от гняв,
от болка, ...
1K 18

Себезавръщане 🇧🇬

Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо ...
824 17

Едно утро 🇧🇬

Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите ...
756 18

Забравя ли се... 🇧🇬

По малко те забравям всеки ден.
С безпаметности вечер се напивам.
БезОбразен, далечен и студен,
когато изтрезнея, те намирам.
По малко те забравям - с всеки час, ...
1K 1 24

Любовна тайна 🇧🇬

Настъпвам тишината под петите си
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години, ...
1.1K 19

Оптимистична теория 🇧🇬

Ако всяка пътека се блъска в стена
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка ...
791 22

Липсите 🇧🇬

Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора. ...
786 19

Там започва... 🇧🇬

Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
929 14

Понякога 🇧🇬

Понякога боли от тишината.
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват ...
1.1K 30

На рамото ти... 🇧🇬

Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата. ...
1.3K 1 20

Колко? 🇧🇬

Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?
Колко време летя там, намира и губи се?
Колко стъпки остави да гаснат след тебе?
Колко звездни мечти във света ми събуди?
Колко нощи открадна в живота - за мене? ...
815 16

Търсим топлина 🇧🇬

Мокро е. Дъждовно. Листопадно.
Облачно. Мъгливо до тъга.
Есенно и тихо. Безпощадно.
Въздухът е клетки самота.
Голо е. Съблечено до клони. ...
776 22

Липсваш ми... 🇧🇬

Липсваш ми... Но няма смисъл да крещя.
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...
1.1K 17

По пътя 🇧🇬

В колата е тихо. Само пътят бучи
от вълните на всички посоки.
А слънцето хвърля в очите лъчи
и в искри разтопява стъклото.
В небето е тихо. Само птици летят, ...
721 15