laramaylin

1,4 результатов

Болката 🇧🇬

Знам, болката съвсем ще изтънее.
Ще се притули, в дните ще се губи.
Засипвана от сняг, ще побелее
и ще замръзне в нечии длани груби.
Но ще е в нас. Във нощите ни тихо ...
572 4

Лоши мисли 🇧🇬

С нас живеят лошите ни мисли.
Те са дребни, подлички и сиви.
Трябва все ума си да прочистваме,
да ги гоним и да ги убиваме.
Мислите приличат на мишлета. ...
676 4

Звездите 🇧🇬

Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...
497 2

Ще 🇧🇬

Ще си изстрадам смешните илюзии.
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален. ...
538 6

Всяка пролет 🇧🇬

Всяка пролет ще идвам при тебе
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...
802 8

Отскоро 🇧🇬

Не търся, не очаквам любовта.
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя. ...
695 1 8

Залез 🇧🇬

Слънцето се гушва в планината.
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно - ...
590 5

Сбогуване 🇧🇬

Сбогувах се с илюзиите, влачени
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани. ...
729 2

Желание 🇧🇬

Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...
504 5

Сърцето ми 🇧🇬

Сърцето ми, на две разрязан нар,
самотно е. Кърви до изнемога.
На мислите безумният товар
пробожда го с въпроси еднороги.
То тупка бавно, страда и мълчи, ...
637

В часа на "Нивга веч" 🇧🇬

Заглавието е взаимствано
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...
597 1

Будна кома 🇧🇬

"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...
772 4

Понякога 🇧🇬

Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
662 5

Възрасти 🇧🇬

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
632 4

Беше времето 🇧🇬

А беше времето, когато
цветя танцуваха в очите ми
и с дъх на подранило лято
трептяха плахи въпросителни.
Знам, беше времето, когато ...
700 8

Преди първия сняг 🇧🇬

Снегът все още размишлява
дали да ни обвие в бяло,
дали невинност заслужаваме
във битието оскотяло.
Той може да дари копнежи, ...
566 2

За теб съм... 🇧🇬

Аз съм твоят верен път за никъде.
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...
928 1 10

Закъсняла 2 🇧🇬

Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
605 3

Щом някой твърди... 🇧🇬

Щом някой твърди: „Да обичаш е лесно.
В стомаха ти пърхат добри пеперуди.”
Не бързай да вярваш. Не е много честно.
Не бързай да трупаш красиви заблуди.
Не много ясно - и всички го знаят - ...
661 6

Чуй сърцето си 🇧🇬

Където те потегли, там отивай.
Сърцето слушай! То прекрасно знае
без карта даже лесно да открива
началото на любовта... и края ù.
Ако го следваш, то ще те закриля ...
1.6K

Внимавайте 🇧🇬

Внимавайте какво си пожелавате!
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...
547 1

ххх 🇧🇬

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...
1.6K 3

Сънят 🇧🇬

В прегръдките си топли люлее ме сънят.
Леглото ми уютно е пристан и утеха.
Навън препуска бесен и зъби се светът.
Сънят ми ме предпазва като любима дреха.
Във него съм щастлива, невинна и добра. ...
723 5

Навярно 🇧🇬

Аз навярно бях различен.
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах. ...
628 2

В реката на забравата 🇧🇬

"Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...
831 4

12.12.2012 - 12.12ч. 🇧🇬

Нещо хубаво си пожелай!
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...
486

Нека има бяла зима 🇧🇬

Ортопедът:
Нека има бяла зима!
Нека има лед, пързалки.
И фрактури нека има
за големи и за малки. ...
666 3

Във лабиринта на нощта 🇧🇬

Аз светя винаги със своя,
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
580 2

По тънката нишка... 🇧🇬

По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно, ...
743 2

Път за никъде 🇧🇬

Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...
498

В бяло... 🇧🇬

Безметежно се стеле снега
и нехайно снежинки танцуват.
Къс внезапна студена тъга...
Мойте мисли сега в бяло плуват.
И дърветата в бели воали ...
541 1 2

С очите на неделната любов 🇧🇬

С невинните очи на любовта в неделя
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина. ...
660 2

Налага се 🇧🇬

Налага се да се тревожим,
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи, ...
508 1

Сини очи 🇧🇬

Сини очи – сини маниста -
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...
818 4

Очите на Небето 🇧🇬

Очите на Небето виждат всичко -
злините тайни, глупавите грешки,
кого предаваме, измъчваме, обичаме,
пороците и страстите човешки.
Очите на Небето помнят всичко, ...
563 1

Есента си отива 🇧🇬

А Есента полека си отива,
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо, ...
1.7K 2 9

Ноември 🇧🇬

Безкрайни ноемврийски дъждове.
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
706 4

Моят град 🇧🇬

На Плевен, с любов
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...
577 1

Защо? 🇧🇬

На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...
717 5

Празнотата в мен 🇧🇬

Слушам празнотата вътре в себе си.
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали, ...
1K 3