reinbow
552 результатов
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...
  1145  14 
Подписах си прощалното писмо,
От сълзите финална точка сложих,
Душата си вградих за послеслов, да се
Убия вместо теб ми се наложи.
Минутите последни преброих, от ...
  461 
Изпих до дъно болката горчива,
преглътнах с мъка твоите лъжи,
залях с омраза любовта фалшива,
разкъсах спомена за твоите очи.
Изтрих от паметта си твоето име, ...
  355 
ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
  624 
Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги, ...
  517 
Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето, ...
  383 
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
  601 
Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те. ...
  461 
Как да те видя сега като нямам очи,
да се взирам след теб ослепях.
Как да плача сега като нямам сълзи,
вместо теб с тях измих твоя грях.
Как да кажа “Обичам” като нямам уста, ...
  429 
Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?
Не сложихме ли край на тази болка, ...
  400 
Ето ме, боса пристъпвам, от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва,
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива, ...
  516 
Разливаш се (жива вода)
във всяка частица от мене,
попивам те, тръпна, летя,
разтапям се в тихо безвремие.
Наливай ми чаши негà ...
  414 
Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък.
Как песъчинки от мене ...
  476 
ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...
  617 
Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...
  511 
ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...
  528 
Сега си дошъл да ме търсиш.
Когато пораснах, нали?
Когато сълзите ми свършиха
и от теб вече спря да боли.
Сега се усмихваш (на истина). ...
  387 
Искам да си тук и да те няма,
искам те в реалност и във сън,
искам да съм си сама и да сме двама,
искам да съм с теб и да не съм.
Искам нощем с тебе да будувам, ...
  333 
ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...
  495 
Посягам към свещта недогоряла,
сълзите ù се впиват във дланта ми,
рисуват по плътта ù изгоряла
живота ми, написан в много рани.
Едната върху устните изгаря. ...
  347 
Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...
  594 
Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм - жена.
Кръвта във вените кипяща ме издава,
Аз за тебе съм, но не сега...
Минутите в години ще прераснат, ...
  532 
Животът е дракон с лице на девица,
примамливо нежен с искрящи очи,
измамно красив като приказна птица
дошла от страната на твоите мечти.
Когато родиш се, обсипва те с ласки, ...
  507 
Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.
С червеното сърцето ми гори, ...
  1305 
Ако бях ангел,
крилете си аз бих ти подарила.
Ако бях слънце,
аз топлината си на тебе щях да дам.
Ако небето бях, ...
  707 
Отново пося във душата ми
тайфун от объркани мисли.
Отказал ме беше от чакане.
Сърцето едвам се пречисти
и ето нахлуваш със вятъра, ...
  689 
Ако откъснеш цвете, ще поникне ново,
но скъсаш ли сърцето ми, остава рана
и всеки дъх ще я залива със отрова,
докато капка кръв във нея не остане.
Да отсечеш дърво, фиданка ще поникне, ...
  578 
Изстрадалите времето минути
напускат циферблата на живота.
Часовникът разби дванайсет пъти
кристалното легло на тишината.
Във полунощ умряха мигове от вчера, ...
  386 
ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...
  515 
Криле на птица вятърът ми подари,
комета ярка свободата си ми даде,
звезда орисница със мъдрост ме дари,
а любовта жаравата си ми отдаде.
Земята ме научи да копнея, ...
  376 
ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...
  499 
Мога без ръце да те прегръщам,
мога без бои да те рисувам,
мога и без път да се завръщам,
само ако знам, че съществуваш.
Мога без сълзи за тебе да плача, ...
  477 
ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...
  671 
Клетва
Ще бъда клетва върху грешните ти устни,
която ден и нощ ще ги гори.
Ще бъда трепет в нощите ти пусти,
сълза издайна в твоите очи. ...
  550  12 
ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...
  494 
ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...
  546 
ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...
  510 
Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води ...
  512 
Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...
  508 
ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...
  516 
Предложения
: ??:??