Ще се изправим с Теб - очи в очи...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг - ...
Не ме залъгвай със годеж Отвъд.
И с грейнали слънца по сталактити.
Сега да бъдем. В този миг. И тук.
По булеварда двамата да скитаме.
Да си разкажем толкова неща - ...
Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала. ...
В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...
И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух.
Но не да се удавиш във съблазни.
А ролята на – ням, нечул и глух -
във някои моменти май те радва?
Духът какво е? – питаш неразбрал. ...
Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял. ...
Обичам те, защото си безвремие.
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание. ...
Асфалтът е изпълнен със слънца,
със къщички, човеци и оградки.
Опитвам да не стъпвам върху тях.
Две кладенчета ме поглеждат плахо.
Една ръчица ръси светлина - ...
Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...
Ширта отново пее своя химн.
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева ...
Предателството – изстрел, както спим.
Сравнимо е и с удар... при молитва.
Уцелване на ангел-херувим,
в съюз със сатанинската агитка.
И тъй като... Защото... Най-боли. ...
Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи. ...
И портичката - бледа от отсъствия.
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А дворът непознат мълчи несресан. ...
И нека да е грях, любими. Нека.
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти. ...
Обичам да скитам сама със дъжда,
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх, ...
... Kъдето розите разпукват,
поръсени със прах.
Кафявата лозница от раждане е сгърбена.
На двора има маса и пейка под чинар.
И портичката с кръг от телче е овързана. ...
Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно. ...
А колко нежни чувства пропилях.
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря, ...
По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата
Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас, беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко. ...
Нахлуваш във кръвта ми безпощадно.
Превземаш всичко в щурма си на мъж.
Помиташ, окупираш и заграбваш...
Една красива и желана женска смърт.
Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам... ...
Ти си силното вино, от което потръпвам.
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал. ...
Смълчани сте. Не питате дори...
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа, ...
Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...
Под стъпките на вятъра дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери...
Протяжно-тъжен вик... едно защооо
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...
Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи. ...
