velikataniki
206 результатов
Тръгнал Пуйо през горичка
по закътана рекичка
той смелчак,
наш юнак.
Тръгнал Пуйо да превзема ...
  1301  28 
“Черен си. Ще трябва да те боядисам.” ulianka (Юлия )
По дяволите - толкова си черен!
Прощавай, но не ще те боядисам.
Достатъчно е да ми бъдеш верен,
с къртича слепота да ме обичаш. ...
  3792  47 
Добре дошъл отново във съня!
Седни! За теб омесила съм питка.
Аз чакам вече толкова лета
отново да разпусна тези плитки.
Не пушиш вече, жалко, и не пиеш, ...
  3225  42 
Понесох те нагоре към скалите.
Навярно си най-тежкия ми кръст.
Студено беше, а ти пак проскита
душата ми със своя полуръст.
Така те нося вече Х години ...
  1791  33 
Не ме обичай, аз не съм добра.
И вечер споря често със покоя.
В душата ми си сви гнездо страха
от мисълта да бъда само твоя.
Разбивам се в лицето на морето - ...
  1988  40 
Спиш ли, Поете?!
Какво ли сънуваш?!
С листото на цвете
дъхът ми рисуваш.
Спиш ли, Творецо ...
  2618  39 
Моят ден е оскъден от нежност
той не търси в тъмата светлик.
Пропилян до дълбока небрежност
ще си тръгне отчаян, без вик.
Той си тръгва и крачите двама ...
  1606  34 
„И само, само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.”
Бодат в очите ни от ужас, ...
  1783  26 
Бяха ли се свършили мъжете,
че точно теб в просъница целунах?
Летя ли, не, отсече ми крилете,
а без криле небето се бълнува.
Ограби ме страстта, като вдовица ...
  1125  32 
Той е всичко и нищо до втръсване,
моят мъж е това... от съня ми
притиснал сърцето до пръсване
и прогонил от него страха ми.
Нереален е, Боже, с усмивките ...
  1457  43 
Износила палтото на съдбата
тъй скиташ прашна и унила,
подвила крак, а нейде под полата
една любов болезнено се скрила.
Едва ли си приседнала за отдих ...
  979  37 
"И губя цвят… И чезне смисъл..." - Илко Илиев
Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам. ...
  1064  29 
Пред тебе даже Господ се смали,
дявола се свря във миша дупка,
небето над земята се стопи,
морето се зарина със черупки.
Настана суша в мократа ти гръд, ...
  1174  36 
Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея
и тихомълком ще сведа пред теб глава,
посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,
а в самотата ще се вгледат капки синева.
Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля- ...
  1157  37 
Къде я намери такава проклета
да мрази цветята и слънцето даже,
да носи греха си дълбоко в сърцето
и с вечност рогатият дявал накаже.
Къде я намери такава чепата ...
  1252  32 
Тя е тъжна и иска да плаче,
да оглозга тъгата до кост-
да я сдъвче, изплюе и влачи.
Тя е в себе си малка и грозна
и усмивките чупи на две, ...
  1625  43 
Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя ...
  1545  37 
На Йован(сина ми)
Мило мое и Вечно момче,
не написах за тебе поема,
той - животът и така си тече,
кой каквото може ще взема. ...
  1276  37 
Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците, ...
  1253  36 
Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен, ...
  1255  35 
Аз боля, като старите грешки
и те гърбя със всяко сбогуване.
Все разместваш по някоя пешка,
но се свърши с твойто царуване.
Аз цедя от небето копнежите ...
  1558  40 
Навярно липсваш на ръцете ми,
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса ...
  1267  37 
Плачи, майко , плачи
за едничка ти Вяра,
че любов не личи,
щом се люби със мяра.
Жали , майко, жали ...
  1207  23 
Като птица унила
във съня долетя,
със крилете обвила
всеки стон на нощта,
после бавно съблече ...
  1264  24 
И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...
  1139  34 
Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена ...
  1125  34 
Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов... ...
  1230  30 
Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта ...
  1337  25 
Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „
С пръсти от обич замесваше хляба,
нямо преглъщаше всяка троха.
Цяла вселена в душата побрала,
до край не познала що е греха. ...
  1093  34 
Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...
  1789  44 
Боде ли те...отляво...във гърдите?
Нали такава, твоя, ме направи!
Да бъда бурена обвил скалите
със корени от гнойни рани.
Да, дива съм...и мокра, и студена! ...
  1384  31 
В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно, ...
  1143  34 
Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета ...
  1302  32 
Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет ...
  1018  27 
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
  2879  30 
Помнете ме каквато съм-
една смирена пеперуда,
от хаос сътворила сън
и в него малкото си чудо.
Понесла вярата на гръб. ...
  1545  23 
Вдъхновена от Rumpel (Румяна Пелова) – „Песен за майката”
Спъвах се в кръста от истини,
океан във бездетна пустиня.
Да отпия от тебе, пречистени,
две сълзи на самотна робиня. ...
  1363  24 
Попитай ме каквото искаш.
Какво ми струват два въпроса!?
Мълчиш и здраво зъби стискаш
пред сянката ми тъмнокоса.
Попитай ме за времето във нас, ...
  1773  36 
Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели. ...
  1137  35 
Опада лепежа на къщата.
Врата проскърца отчаяна.
Покрива сви се навъсено.
Oлука се сепна в мълчание.
През него течаха очите ми ...
  900  23 
Предложения
: ??:??