violently
69 результатов
От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете ...
  543  12 
Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...
  707  14 
Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...
  1290  20 
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти. ...
  508 
Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах), ...
  472 
Потъва стон. Все по-навътре.
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо. ...
  541  10 
Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...
  656  10 
Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...
  662 
Любимата нощ (от онези еднаквите) -
пълен бар, цветни лампи и ром,
лимонено-френски усмивки по масите,
деколтета, изкуствени, на килограм.
Разтворени кубчета лед по целувките, ...
  1508  11 
Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...
  557  15 
Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?
Живи дойдохме и живи се махаме, ...
  679  22 
Мокра суета
отразява елите.
Дъжд-огледало.
  539  14 
От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...
  726  18 
Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите, ...
  639  12 
Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...
  606  17 
Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам, ...
  677  25 
Очите ти - две нощни блудници,
очите ти - пристанище или водовъртеж...
Очите ти - два остри камъка,
изроних се във тях, пречупена от спазмите...
  669  22 
Ще зашия на себе си твоя въздишка,
последния дъх ще заровя под камък,
навярно добра шях да бъда. . . и мила,
но това не би ме направило истинска.
Мъгливо пропълзя през жилите ...
  623  17 
Очите ми докосват огледалото,
трепти . . . ръцете ми са живи . . .
Въздишам след поредното изплуване,
намерих себе си. . . Това ми стига!
  535  21 
Тъй стара се роди душата ти,
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка, ...
  710  21 
Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...
  669  12 
Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...
  554  15 
Като сиянието на живота,
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.
Чух, плакала си пред деня, ...
  508 
Сребърни устни - лунни цветя
с дъх сътворили живота,
сребърни устни - капки в нощта -
тъжен мираж на порока.
Сребърни устни - грешка от минало - ...
  489 
Самотата ме докосва,
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай! ...
  485  10 
Звукът пречупва ъглите на спалнята,
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.
  501  10 
Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...
  564 
Цяла вечност се взираш в лицата ми,
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме, ...
  554  10 
Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...
  684  16 
Предложения
: ??:??