Оды и поэмы

1,6 результатов

Как Земята и Луната се скараха 🇧🇬

„Върви си!“ – прошепнала Земята
на Луната.
И тя си тръгнала. Потънала във мрака.
Нима е нужен спътник за въртене в кръг?
Планетите, кометите, ...
1.3K 2

Викинги 🇧🇬

Страшни шлемове се виждат,
всичко изпълва се с насилие.
Гневни викинги прииждат,
кръв хвърчи във изобилие.
Окървавени мечове развяват, ...
1.4K 1 3

Будика (Тъй както ти нявга се впусна) 🇧🇬

Навярно пред Рим се пречупи...
навярно ти сведе глава...
но ти се превърна в легенда...
в надежда и в лъч светлина...
Тъй както ти нявга се впусна ...
713 2

Трупът на живота 🇧🇬

В черен замък прекрасен
от камък изящен, студен,
скита се морен, безгласен,
гасне пред новия ден,
силует млад, но посивял, ...
1.2K 3

Облачно 🇧🇬

Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали! ...
908 1

Апел от човека към човека 🇧🇬

Човек съм, като теб и различен,
замислен и все тъй първичен.
Пия смело от бокала на живота
с хъса са на гения и идиота.
Пиша разни думи, фрази и апели, ...
2.1K 4

Първото ми коледуване 🇧🇬

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ
Аз в детството като се върна
си спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар! ...
679 2

Женска логика 🇧🇬

/На теб (отново) /
Не ме поиска... мисля, разсъждавам,
въртя очи и мигам бързо след това.
Устни свивам, от към сълзи го докарвам,
номерът не минава пред теб... засега. ...
1.2K 1 4

Конкурса ми за доктор 🇧🇬

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР
Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета! ...
591

Екскурзия във първи клас/отделение/ 🇧🇬

Екскурзия във първи клас
Откъслечно сега си спомням
една екскурзия на Първи май,
която бе като "Световно"
и свързана със моя край! ...
535

Моята вяра 🇧🇬

И в студ, и в мраз, и в мъки,
сред милиони угаснали звезди,
без протекции и препоръки,
добротата пак ще се роди.
Край изоставени огнища ...
1.5K 3 1

Отиваш си 🇧🇬

К’вото и да става
няма да те оставя.
Няма да си тръгна, не.
Аз оставам с теб, братле.
Ако тръгнеш да се давиш, ...
1.2K

... 🇧🇬

Мисълта за теб разяжда бавно
моя мир - безчувствен полумрак,
осъмнах без крила в морето тайно
от спомени за девствения бряг.
Вълните тежки галят жадна плът, ...
1.7K 3 4

Юнаци 🇧🇬

Юнаци
Под ропота на конски бяг
се чува ек на български юнак,
лежи и пъшка от дълбоки рани
и гордо той смъртта си чака. ...
592

Black rose 🇬🇧

Black rose amongst scarlet poppies,
I'm not growing, the sun is ripping me out,
lost my dreams, destroyed my trophies
in the loneliest fields of shame and fault.
Black is my heart and black is my mind, ...
1.9K

Моя Родино! 🇧🇬

Моя родино! Татковино и огнище силно,
в моят свят светилото ми сгряваш милно.
За твоят топъл огън днес живея и милея
и своят вечен порив да скрия не умея!
Живееш в мен, като вкус на хляб омесен ...
1K 1 2

Есенин 🇧🇬

I
Сребърнобледа прекрасна украса
и срамежливо-засмяна луна;
разумът от алкохола е втасал;
от алкохол... и от скръб по жена. ...
781 3

Приятелство 🇧🇬

( на Изи )
Топло е в студените дни,
топло ми е в душата:
чаша чай + чифт добри очи
и целия свят ми е в ръката! ...
952 2

Човешко същество 🇧🇬

Не искам да се превърна в безчувственица,
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...
1.4K 3 1

God 🇧🇬

Аз грешница бях.. грехове трупах...
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...
1.4K 1 2

Грях 🇧🇬

Плът непорочна в ръцете си искам,
нова искрица в порочния огън.
Скверна картина в ума си описвам,
мисълта със задръжките взема си сбогом.
Малката гръд в миг да мърда престава, ...
1.7K 4 7

Легенда за Краля 🇧🇬

Във горите на принц Пъстрогор,
пълни с мощни, вековни дървета,
има много тайни места –
до тях водят незнайни пътеки...
Пада вечер сияйна мъгла, ...
1.1K

Ирония 🇧🇬

Тъжни стихове за весели хора
Труд за умора
Щастие за да изживеем дните
Път по който са одбелязани следите
Гледал бих звездите, защото помагат да забравя сълзите ...
804

Недописана поема за днешното време 🇧🇬

Недописана поема за днешното време
Защо седиш навел глава,
ти вече не пасеш трева.
Сега живееш в друго време
съвременнико. Стига дрема! ...
1.3K 5 4

Пътешествие в дълбините - част I 🇧🇬

Сред скалите на брега в буря могъща,
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни ...
1.6K

Ангел на смъртта 🇧🇬

Създадена със зрънце демонично,
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично. ...
1.1K 1 3

Духът на генерала 🇧🇬

Там във Добруджа, в свещената земя
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава ...
1.4K 3 11

Октомври 🇧🇬

В кухините на сърцето ми цари
бездушно октомврийско утро.
Отчаяние разсъдъка мъгли.
Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички. ...
1.2K 2 3

Призрак 🇧🇬

Две години от пепел изваяни,
душа невинна във огън умря.
Две години безстрастни, окаяни,
сърце алено повехна и спря.
Две години игли на ненавист ...
1.8K 3 2

Лъст 🇧🇬

Покрито е тялото ти с плат и харизма,
с дрехи ненужни и сенки на страст,
пленена от разума и магнетизма,
твой е умът ми, имаш цялата власт.
Очите ти топли и някак добри, ...
2.6K 3 7

Черна роза 🇧🇬

Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето, ...
1.8K 6 7

Животът е грях 🇧🇬

Призраци на отминала радост
бавно изцеждат живота от мен,
дух на изстрадала младост
плаче на самотата сива във плен.
Умът ми неистово търси, желае ...
1.1K 6

Поезията умира 🇧🇬

Стихове танцуват боси, волни,
рими леят се поройно в нощта,
строфи пеят арии тремолни,
поетът лута се из пустошта.
Римуваме ли живота ние ...
1.5K 1