Веднъж, както скитах сам из гората
и правех букети с горски цветя,
аз се засякох - с на Кирчо жената:
Умна, красива и мила жена!
Аз… от години бях влюбен във нея! ...

Камъкът ти стои на място
със заветно минало,
начертало настоящето.
Запазени традиции в културен самобит,
укрепват твоите устои, изграждат щит ...

Зодия проклета, но благословена!
Зодия със дарби от Бог надарена!
За приятел верен на всичко са готови!
И за авантюри, и подвизи нови!
Те до гроб обичат! Страдат и копнеят! ...

Песента подир есента.
Сгушена и тя на две
Изпускам се
Двете ти ръце
ме изпускат ...

Като видение на Пушкин
прииждаш в стаята ми ти…
Наяве ли, илѝ на ужким
пред мен са милите черти?!
Като мираж, въздушно лека, ...

– Стани и погледни към небето! – без увертюри казах аз още щом вдигна телефона.
– Какво има да му гледам? – промърмори гласът му през слушалката.
– Погледни го де, на две крачки от прозореца ти е телефонът.
Мърморенето в слушалката продължи, след това се чу скърцане, потропване и гласът му пълен с д ...

Любе, любе, лудо любе!
Що не доде на вечеря?
Аз тъ чаках, лудо любе!
Чаках тъ до вчера!
Неска вече не тъ чакам! ...

Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...

В гората тиха скри се, моя фея,
но да те търся още аз не спирам.
Макар и в самотата да линея
за тебе сред дърветата се взирам.
Бе топла нощ учудващо, когато ...

ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан. ...

Пеку пироги с ананасами – хочу попробовать,
Мне мир предлагал взамен себя к ногам,
Но я открестилась – «Пошёл ты, тебя я не трогаю,
Мне нужен сегодня только кусок пирога»
Он явится здесь аромо – НО – диктатурою ...

За моята малка родина ще пея,
малка, но горда, силна, смела.
Народе, повтаряй си:"Ще успея!
Тринайсет века България оцеля!"
Нищо не може да сломи българския дух, ...

Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...

След всеки влюбен удар на сърцето
в душата ми разцъфва нова пролет
и как безкрай лазурно е небето,
и моята любов е волен полет.
Сред топлите лъчи на слънце живо, ...

Тъгуват свинете, че хората пак ще празнуват.
Унили мисирки, нещастно кълват си ярма.
Студеното идва. Снежинки със вятър танцуват.
Коледа чука на тежката входна врата.
Колячите точат ножове с искрящи надежди. ...

Без сертификат
За Ада искат ли сертификат?
Защото няма да отида в Рая!
Щом тръгнеш си веднъж от този свят
това ще значи, че дошъл е краят! ...

Някой някъде плаче. Надолу.
По етажите. Чувам го аз.
Някой сам е в душата си гола.
Някой плаче за капчица страст.
Някой пие. Жената си бие. ...

Колко много аз обичам
по полянките да тичам.
Там бера си боровинки
и червенички малинки.
С цели шепи аз ги лапам, ...

За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер, ...

Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление ...

Сънят на утрото шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...

В памет на Петя Дубарова
един неизживян творец
На небето стигна да твориш.
Да търсиш ти пъстрите знания,
с рая рими да редиш. ...

Жена му почина най-неочаквано и той се озова вдовец с две пораснали дъщери. Изстрада мъката си мълчаливо, в обичайна студенина и не си позволи да покаже колебания пред никого. После, строг, подреден, стриктен във всяко движение след дългата служба в поделението, Данаил въведе ред и правила в дома, д ...

Красива поезия обвита в мъгла,
докосва най-тънките струни в Душата.
Бродира картина с най-фина игла,
из бялото с цветни конци на искрата.
Енергийни тръпки лазят по мен, ...

Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"... Бар „Любов”. Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...
Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...
Още се чудех на това нелепо име ...

Текст за песен
E В Р Е Й С К О Т А Н Г О
Преследваха ни дни и нощи,
преследваха ни векове безкрай,
и нашта орис е незнайна, ...

пребъднала чрез
вяра — днес почита се
Света Варвара

Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...

Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очаква ...

Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...

След гара - пролетно понесена,
и лятна с откънтял експрес,
пристига малка гара "Есенна".
И слизаш на перона пуст -
по-лек от оня облак пухест, ...

Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго
да ме посрещнеш след смразяващата зима.
Снежинките напомняха на сълзи,
които ни заляха във взаимност.
Прощавам ти, защото ме окъпа ...

Най-сложният въпрос за разрешаване - това е хляба.
Най-хубавите дни - това си ти.
Извън всякакво сложно изразяване - от истинското винаги боли.
Жена и хляб.
Това му трябва на мъжа. И затова живее той. ...