Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив ...

Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...

Най-трудната част е,
когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам
Всички тези обещания,
които дадохме, те ще бъдат нарушени
Оставяш ме толкова объркан ...

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...

Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...

Тези хора просто не забелязвате,
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...

Окъпана е душата моя,
окъпана в чисти мечти...
​​​​​Мечти зоват ме
грейнали в нощта,
щом вярвам ...

Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...

Твоята любов крепи моята вяра,
едно мое мило и сърдечно уверение.
Ако съдбата ни помислила е за раздяла,
то тя ще бъде виновна за моето страдание.
Небето синьо и чисто е като твойте очи, ...

Стъпка по стъпка Со Сунг щеше да стигне до Чин Хае. Чинг Хае очакваше главорезите на Сео Юн да се постараят особено много предвид факта, че най-вероятно искаха да се издигнат в йерархията. Жестокостта и перфектно свършената поръчка беше най-краткият път до желаното място - близо до ментора. В случая ...

Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...

Странна птица е Димитър –
няма фейсбук нито туитър,
думи в стихове подрежда.
Няма за такъв надежда!

Как сърдито е небето,
изненада се детето.
Кой ли облаците гони,
та небето сълзи рони?
Вятърко сърдит и гневен, ...

Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...

Свещи палиш
и се молиш,
и ме галиш
и говориш.
Питаш мен ...

Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота. ...

Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...

Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...

Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...

Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен? ...

Теб, когато те видях
бях много превъзбуден.
От чара ти разбрах,
че в теб съм вече влюбен.
Търсих те и те открих. ...

Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ. ...

Чудо
Дядо, дядо, виж небето!
Цяло чудо е това,
ужким е Небе, обаче,
точно като мене плаче. ...

...Не, не съм мила, нито груба.
Не мога да бъда по-различна
от това, което изградих.
Пътят ми беше дълъг и трънлив.
Не се предадох, но определено се изморих. ...

Не знам дали, някога ще дойдеш
да почукаш на моята врата,
от болката дали ще се трогнеш
с нож пронизала младостта.
И разтворила огромна бездна, ...

Жената, която от паметни дни...
Николай Лилиев
Гората, която от паметни дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
зове го, когато печал го плени ...

по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм. ...

Защо сбъдваш чужди мечти,
нараняваш всичко в нея разбери.
Тя искаше всичко това,
което на друга подаряваш сега.
Морският пясък, топли вълни, ...