Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...

Предизборна обиколка в родилното – полюлял бебетата, поохкал с родилките, погрухтял с бащите навън…
хххх
На митницата – умното куче намира наркотици, по-умното си ги крие за после…
хххх
Ползвайте домашен сапун – само с вида си убива микробите… ...

През есента , с труд и пот,
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата ...

Без брой вечери еднотипни,
а една е малко по-специална.
Звънчета с коледни ритми,
кантът весело и приятно,
а ти – все така сладко засмяна. ...

Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...

С аромат на кафе и узрели череши
парфюма ти утре дали ще усетя?
Ще има ли чувства и топли, и свежи
след дългите нощи, и дни, на несрета?
Дали ще изгрее усмивка отново ...

Не знаеш. Това си ти -
надежда, която ме крепи
и муза в стиховете скрита,
начало на всички смели мечти.
Не виждаш. В очите ми - ...

Бачкай душо за утеха,
Когато в къщи нямаш дом.
Ръкавите ти пак запретна
Да не влизат мисли с взлом.
Блъскай от зори до здрач. ...

Харесвам те в бяло.
Недостъпната нежност,
вплетена в твоето цяло,
поражда копнежност,
към моето тяло. ...

Отново пред мене залагат капани,
отново залагат примамлива стръв,
те нямат потребност от нашите рани,
те искат ни здрави, от плът и от кръв,
защото сме роби и с дъх на желязо, ...

Тихо е... Толкова е тихо.
Малки снежинки валят.
Бяло е... Толкова е бяло.
Греят звездите не спят.
Чисто е... Толкова е чисто. ...

Творба, участвала във Втори национален конкурс за рисунка и литературна творба, организиран от Народно читалище "Фар - 1946" град Бургас, и отличена на II място в категория "Поезия" (XII клас).
Аз искам да те помня ей така
Аз искам да те помня ей така:
вкусна, сочна, апетитна
(килограмът по пет и пе ...

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.
Твърде близо до мен е твоята близост.
На пух и прах чувствата в мен се пропукват,
а раят в душата ми придобива пропускливост.
Обзема ме ненадейно недомисленост, ...

Оглушах
от думите на друг
човек, цял от дим
от образи и пушек само,
оглушах от думите на мим, ...

Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...

Готов съм да прекрача смело прага,
да тръгна да те търся в студ и дъжд.
Готов съм да зачеркна тази младост
и бих я дал да спиш на моя гръд.
И бих се вплел в кавга до смърт с живота, ...

Първият беше омайно влюбен в парите, после в мене.
Вторият?! Той пък беше вързан на майка си за полите.
Третият?Ами падаше се по разни други женички мили.
О-о, закле ми се и четвърти, от славата си пиян до кости.
Еха-а-а! Що за късмет! Имат ли други мераци мъжете? ...

Била съм аз дете, добро и любопитно,
водеше ме татко за ръка,
и този свят за мен изглеждаше различно,
изпълнен бе с любов и красота.
Говореше ми месец май с усмивка нежна ...

Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...

Натоварени улици, бързащи хора
денят преминава на висок оборот.
И нямаме време да усетим умора
във този така динамичен живот.
Но идва момент във всяко пътуване - ...

Вазата остана празна.
Три стръкчета цветя ги няма в нея.
Целувка не получих сутринта.
Та ти си толкова далече.
Дали си спомняш този ден, ...

Отеква като камбанен звън
на лятото мелодия в сърцето,
есен е вече навън,
а виждам му още лицето.
С цветовете на небесната дъга ...

В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...

[II. Живей, умри, унищожи]
Замисли се над проблема
Погледни дълбоко в себе си
Дай истинска изповед
За какво си готов да живееш ...

За мен е толкова трудно
да намеря думите, които да изрека
Мислите ми са в покой
В плен вътре в себе си
Всички емоции се таят ...

Ще бъдеш ли до мен?
В добро, във лошо?
Със мене всеки ден!
Ще изядем ли нашия
чувал с горчива сол? ...

За Теб съм Път,
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...

Очите ти са есенна дъбрава,
в която губя се наяве и насън,
два въглена от нестинарска клада,
пулсиращи със кехлибарен звън.
Във двата кадифени диаманта, ...

Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как отчаяно моли кравите да спрат за малк ...