декември
влиза
в своето владение
и чака
окрилен ...

На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ. ...

А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си де ...

СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...

Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова ...

Нещо в храстите се гуши,
през лес вековен аз вървя
към мене плъзва
гъста, лепкава мъгла от тъга.
Неволята към хората отново ...

Поезийо, не си ли ти заблуда,
един фантазен, иреален свят,
завихряне на мисли луди,
приумица на не един събрат,
обикната от всеки рицар ...

Тримата просяци (говреше се, че са милионери), и днес пееха провлачената , като водите на река Бур Егрек, песен. Миризмата на стотици подправки се смесваше с тази на пържените гевреци, и на десетките видове маслини в малките магазинчета на Медината. По тесните улични лабиринти щъкаха хиляди улични т ...

Пúсана писáна
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни ...

П.П
Най-накрая намерих време
за да преведа една от любимите
ми песни на много любима група.
https://www.youtube.com/watch?v=gB4uhCqOH2k ...

И някой ден ще се сетиш за мен. Как те обичах, как дадох душата си за теб.
Бях ли глупава да мисля, че ме обичаш?
Беше ли истински...или всичко се разми във времето?
И вярвай ми, благодаря ти...научи ме, че мога и сама. Да не съм зависима.
Понякога трябва да си тръгнем, не защото е по-лесно, а защот ...

Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване.Дълго се упражнявах в събиране на две и две.Бавно напредвах, но един ден накрая открих,че сборът им е четири.Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три годин ...

В сърцето няма да е есен
Утихна есенният вятър,
навън отново заваля,
от цветната красива есен
не е останала следа. ...

Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...

Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...

Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...

I. Преходът
Със свобода всяческа, отведнъж,
народът ни сподоби се
(едва не го уби) - всичко може вече
да прави и струва ...

В Евангелието има един разказ, за това как юдейските първосвещеници и книжници се опитват да уловят Господ Иисус Христос в отхвърляне на Мойсеевия закон, който постановявал за греха на прелюбодейството убиване с камъни. Някоя си жена и някой си мъж били заловени в момент на прелюбодеяние. На какво с ...

Кога се смях “като за последно”…
ЕфросИя беше средно статистическа българка, от ония, които населяват социалистическото
чудо- панелните блокове на големия град. Макар и не в центъра му, а в един от новоизлюпените квартали в покрайнините, носещ красивото име “Младост” и дишащ по- чистия въздух на бли ...

Над бурно море пеят птици бели,
светло сбъдване в мечтите им звъни,
всяка сутрин слънцето ги буди,
с бяла вяра в идващите дни.
Повярвали на светлото в сърцето, ...

Безкрайна крива си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност – стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг ...

Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени ...

Слънцето с усмивката ти,
виждам как се слива
и небето откривам в твоите очи,
докато гласът ти топъл,
в сърцето ми,любов, бродира ...

Андреевден. Снегът е нацъфтял
за първи път от есента до днеска –
изящен, чист, добър, уханен, бял,
светът ни е превърнал в снежна фреска.
Върви и си ухае вътре в нас, ...

Подгонили свраката, много говорела:
"Трака -та, трака, трака - та, та...".
С всички се джънкала, карала, спорела:
"Трака - та, трака, трака - та, та...".
Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала: ...

„verum index sui et falsi“ — Spinosa* **
любовта —
светиня
е
и ...

ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж. ...

Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...