Шегата на вятъра
Вятърът звездите угаси
и нощта е черна, необятна,
с лекота сълзите ми изтри,
вятърът – любов невероятна! ...

Да даваш значи
Да обичаш и света
С любов да кичиш

Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...

Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...

Очаквах да се появиш!
Оглеждах всеки ъгъл!
В сърцето ми кървиш,
денят е много дълъг!
Очаквах, а те няма! ...

Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...

Празна стая.
Неизмазани,
Стари греди.
Мухъл и влага.
Разкъсани стари тапети ...

Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене, ...

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...

Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш. ...

Нощ навън е, мрак черен,
но надежда светла ни грее,
че път за нас ще е намерен
и в правов ред ще се живее!
Единадесет години краде ...

Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...

Във твоите очи чета мечтите,
защото всичко светло си за мен,
във твоите очи се нижат дните,
на красотата аз съм в плен.
Животът ми лети и отминава, ...

Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...

Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути. ...

Самият Со Сунг щеше да направи онова, което беше нужно, за да изпълни последната воля на своя ментор - човекът, който го беше измъкнал от безнадеждността и му беше дал живот. Да, отхвърленото му членство от страна на самия Сео Юн можеше да се разглежда като логично и донякъде предпазно действие - ос ...

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...

Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...

Мракът белобрад
изплака лунен камък.
Вече не вали
сняг...
https://www.youtube.com/watch?v=b_ITJGTN--s ...

Както казва Алф: „Какво ли не чува човек, когато пълзи под хорските къщи…
Аз пък зяпам. И виждам…
Например: рекламна табела, изнесена пред малко заведенийце. Отгоре надолу изброени предлаганите спешни артикули /важните се купуват от големите магазини, тук са най-нужните в необходим момент и особено ...

в
ад горят
които ад творят

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...

Бях написал, че не плача,
но напират в мен сълзѝ.
Промени се нещо значи,
на къде светът върви.
Стичат се днес тук нечисти, ...

Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...

В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...

Нощта докосва челото мое,
на нея мракът ще приспи мен.
Тъжен, скептичен, неспокоен -
с горчивина ще бъда напоен.
Живот се губи без остатък, ...

Веднъж българската крава Умноглава видяла едно тигърче да реве. Попитала го:
– Защо плачеш, Тигърчо?
– Ами видях, че доста хора се избиват и ми стана жал!...
Тогава българската крава Умноглава започнала да го утешава:
– Успокой се, Тигърчо! Знаеш ли – казват, че аз съм от едно от най-древните животн ...

Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...

Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...

Като на война
Един с бастун, друг със стола -
пенсионери атакуват МОЛ - а,
всеки гледа да бъде напред -
за бутилка олио от слънчоглед!? ...