Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
384.7K результатов
Съвет
🇧🇬
Ти, може да пресипнеш от мълчане,
но то не значи, че ще си щастлив.
Не смятай днес, за утре как ще стане.
Бъди свиреп, нахъсан, твърд и див.
Бори се с мелници и ги измисляй. ...
Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...
Увяхнаха не след дълго,
Цветята на гробарката от леденото потекло...
Те я последни мигове гледаха сляпо,
Както тя сляпо мечтаеше за теб и твоето завръщане...
Върколак или вампир бе таз последна роза, ...
Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...
Една мокра снимка на тротоара.
Кален грайфер на единия й край.
Една стара снимка до контейнера.
Нечия забравена леля или баба.
Един овехтял апартамент е продаден. ...
Толкова далеч, а толкоз близо във сърцето,
нали навсякъде над нас едно и също е небето,
нали след километри, път безкраен,
до мен във мойта мисъл скита твоят глас омаен.
Този блясък в лешниковите очи ...
Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
Влизам в старата черква от турско, до половина вкопана в земята - да не бие на очи.Хора се тълпят - празник е. Вътре - сумрак. Само отгоре през тесни като бойници прозорчета, струи светлина. Не , че е толкова силна отвън, но в сумрака ослепява очите. До олтара две наведени фигури - на поп и мирянка. ...
Все още усещам топлата ти целувка,
твоите нежни и пламенни устни,
твоето сияние когато допряхме устни,
и нежно ухание ме карат да те желая,
ти си интригуващо и красиво цвете, ...
Отдавна съм се скарала със зимата
с досадния ѝ навик да изпъква
и в малките снежинки, и в лавините,
в подаръците коледни, и в мъките.
Облякла се е в бяло и си мисли, ...
Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега пог ...
След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не ...
Когато любовта си отиде
Мигът на онова мъчително мълчание отново бе хвърлил мрачната си сянка над нас... Отчаяно търсех погледът ти, но ти ме избягваше всячески...
Исках да видя в очите ти нежност, да потръпна... Като лист... Да поруменея... Да се почувствам отново, като двадесетгодишно момиче... Ис ...
Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...
Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...
Привет, любов! Доста време мина!
Пак съм аз и ти пиша по навик.
Още те търся в сърцето си жива
и помня те, нищо че ти ме забрави.
Още тършувам из всяка сълза ...
Ни звезден дъжд, ни мъж-
ка ласка – доживотно.
Сега на друга кръш-
ка той – какво животно!
/Среднощни мисли на изоставена жена пред чаша боза. Изчезналата бутилка с алкохол да се търси на Планетата на изгубеното в превода/ 😁 ...
- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...
Страх ме е от самата себе си,
от това,че за мен всичко си...
без значение какво ми причиняваш,
правото над сърцето ми държиш.
Страх ме е, че дори след всичките ти лъжи ...
4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и втора
Коледа беше отминала и до Нова година оставаха броени дни. Слънцето продължаваше да радва любителите на плажа и морските спортове. Европейците в града се радваха на топлото време и нямаха никакво намерение да обличат зимни дрехи, шапки и ръкавици. Мароканците с ...
Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната, ...
- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...