Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна гл ...

здравей как си
забърках каша
навън валеше и
се сетих
как стояхме на дивана ...

Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...

В тихата нощ, потопи се
в малката стая, в края
на къща, пълна с мечти,
пречупват се тънки стени,
обгръщат плътта ми изцяло, ...

Промени се внезапно земята,
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...

В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга. ...

стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли. ...

Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя ...

Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...

Уханни и омайни
сухи портокалови огризки
и сладък спомен
за един живот.
Последни капки ...

Запознанство ,смях, забави
и приятелства безчет.
Песни танци и букети
и ето влюбих се във теб.
Година и годежа мина. ...

Посвещавам го на човека, който ме учеше, че няма утре и живеем само днес.
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...

Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...

В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...

Ни дня, ни дна,
а только середина.
А я одна –
ах, ты, скотина!
/ночные пессимистично-оптимистичные размышления ...

Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безр ...

Храна за клюката
През целият съзнателен живот, в моята България, съм бил
винаги патриот... и си останах беден...!?
Олимпийци
Гледах студентите как пиха на техният празник! Ако така ...

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

К' во от т 'ва,
че речникът ти е богат?!
К' во от т' ва,
че знаеш няколко езика?!
Всичко т' ва ...

Когато….
Когато ми е топло на душата
не означава, че дошло е лято!
А по повеля мъдра на съдбата
аз чувствам зиме същото, когато: ...

3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...

Не казвай днес " Щастлив бъди! ".
Стопяват се сега мечтите.
След малко ще си тръгнеш ти,
ще се изгубиш във мъглите.
Сбогувай се без слово нежно, ...

На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...

В плен на любовта
В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад. ...

Море и лято сред снега.
Къде съм аз, ами сега?
Нима се върнах тъй назад
към летния възторжен свят?
Снежинките ли ще ме спрат? ...

Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...

Ковачите на щастие раздухаха огнището
Искри и огнени пътеки
Затоплиха живота сгушен в нищото
И го накараха да свети
Под чуковете се събуди красотата ...

Един ден всичко ще изчезне
Като гръм от ясно небе?
Не.
Като порастването на едно дете,
като изчезването на две искри ...

Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

Елиза Тофоли - ... но и крехка...
-------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва ...