Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...

Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...

Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...

Performer: Tony Dimitrova
Authors: Stefan Marinov/ Margarita Petkova
Translation: Martin Grigorov
At the very end of Europe...
we live quietly as in Paradise... ...

Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...

Длъжник си ми. Длъжник си ми, Животе!
Все ми вземаш и лукаво ме крадеш.
Обра ме до кости, та даже отгоре.
Колко ти струва да ме продадеш?
Имаш ли скътано, някъде там, ...

Пропастта между нас непроницаема е вече,
пропадам все по-надълбоко и надълбоко...
Няма смисъл - изгуби се, един от друг вече сме далече...
и дистанцията между нас започна да се усеща жестоко.
Чак когато се откъснах осъзнах -- ...

Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...

"Лапни-шаран" си е българинът!
(Кой ли не го е лъгал?)
Всяка стръв го лови - стига само
с етикет да е "Нова!"
Една с марка бе "Цар Симеон", ...

/Свидна/
Пристъпваш към мен света си нарамил,
пресяваш на времето пак греховете,
под немите сенки на самотата,
очакване в чаша наливам за тебе. ...

Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...

Дадени са 3 числа , не всичките равни помежду си, произведението на които е 1. Кога можем да твърдим, че сборът им е по-голям от 3 ?

Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...

Мисли на един песимист
Две сълзи-разплакани очи.
Спомени за закъснели срещи.
Плаче и душата, и боли!
И гори като обредни свещи. ...

с
времето и
сълзите се набръчкват

Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...

Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.
И нищо, ...

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...

Не мисля за утре – заспивам на твойте гърди
и тайно си плача от щастие – не знаеш, нали?
Когато си с мен съм красива и топла жена,
когато те няма съм залез и кротка тъга...
Не мисля за утре, защото обичам сега ...

Есен е
Есен е, а аз съм жътвена
и жъна от дървото на
живота си,
мълчание и тишина - са ми присъщи, ...

Дъждовно настроение ме чака
и капките танцуват по перваза,
смехът дъждовен носи се сред мрака
и няколко надежди ми показа.
Вали предесенно, вали и топли, ...

Влязох в сайт за запознанства
късно снощи вечерта.
В интернетните пространства
да се срещна със жена.
Там, подминах наште Ганки ...

Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...

Под купола небесен,
духът ми
с красотата се венча.
Свидетели им бяха
пълната луна ...

Моряците са яхнали вълните
и гонят хоризонта син.
По тях сълзи русалки ронят
очаквайки ги ден след ден.
Моряците русалките обичат ...

Любов...
Ех, къде е таз любов?
Описана в романите – кажете?
Отдалече искам да я зърна.
Да се доближа, ...

Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...

Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...

Мислите ми непотребни,
ме хвърлят в луди видения,
спомените разтребват
и ме терзаят съмнения.
Дали не пропуснах живота, ...

Днес имам рожден ден.
Обичам си го, затова
че мама прави баклава –
сладкиш за мен необикновен.
Сутрин, обед, на закуска, ...

Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя.
Цветята са окъпани в роса. ...

(За съжаление, нещата с редакцията се объркаха и не успях да ги поправя. Не ми харесва как е подредено, но това е скапаното положение..... Иначе очевидно това стихотворение е поредното представяне на ментални проблеми чрез метафори. Този път чрез ентомологията...)

Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...