Руски романс
Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка, поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"
Почеркът б ...

Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза ст ...

Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...

У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...

Обява в olx:
- Търся да си закупя гръмоотвод за ваксина!
Как да се справим с повишаването цената на тока? - ваксинираш се и не ползваш осветление.
Свалка в мрежата:
- Каня те по на питие у нас или у вас, ти кажи къде ти е удобно! ...

Послание
…изглеждаше добре,
когато те видях,
поне на мен така ми изглеждаше.
Но само ти знаеш ...

Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...
Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.
Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг
'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай , ...

Денят ми бе на приливи богат,
а слънцето – корална орхидея.
Замислена, на перления бряг
рисувах с думи лятото и... нея.
Щом залезът морето очерта ...

Грехът е катаклизъм на човешките взаимоотношения.
Бягането от Бога е тежкоатлетическа дисциплина, в която няма победител.
Когато Бог не е първа наша надежда, Той става последна. Ако отхвърлим и нея, оставаме безнадеждни.
Любовта е мерната единица живот.
Който не приема благодатната свобода на Бога, ...

Айрин.
От пода до тавана стаята беше бяла- толкова бяла, че ако постоянно пребиваваш в нея, сигурно щеше да боли...Ала човекът, който лежеше на леглото беше така обинтован на много места, че от малките дупчици , оставени за очите, едва ли можеше да я види, а в полусънното му състояние имаше усещанет ...

Студ, мраз и страх-
изгарят душата ми нежна.
Мраз, студ и страх-
път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина ...

Кога ще преминем на другия бряг,
да прегърнем любовния знак?
Нещо душата ми от мъка се стяга
мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта. ...

Днес си припомних едни думи на Джонатан Суифт, които гласят:
,, Има точно толкова религии, колкото да ни подтикват да мразим, но не достатъчно да ни накарат да се обичаме помежду си. “
Нещото, което ми направи впечатление е, че въпреки, че тези думи са изречени, някъде началото на XVIII век, те са н ...

Спомен за лятото
Синьо е морето, лятна красота,
с шепи ще открадна бягаща вълна.
Боса ще изтичам с нея по брега,
тебе ще напръскам с морската вода. ...

«Сказали они, построим себе город и башню высотою до небес;
и сделаем себе имя, прежде чем рассеемся по лицу всей земли»
Книга Бытия
Собираю камни голосов -
Среди них и твои… ...

Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...

Бързам, че вече се мръкна,
гости, ще трябва да срещна.
Трябва да живна, да хвръкна,
ей ги пристигат отсреща.
Празник е, помнят и знаят, ...

Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...

зло днес вандалства
и властва в републики
царства и кралства

Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...

ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...

Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...

/по поредицата за Амбър на Зелазни/
На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.
Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…
Изведнъж отгоре падна ся ...

Васил Найденов - По първи петли
От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици, ...

С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...

Бял облак над главите ни
платното си разперва
и светлината, спуснала се ниско,
ни осветява.

Сенките танцуват по стената,
дива страст се вие по телата,
прегръщат се с душите си предишни,
а думите са толкова излишни.
Забравените мигове изплуват, ...

В първата част на този текст беше изказана идеята, че вместо да мислим за това как да се отървем от паметника на Съветската армия в София, би било по-добре да наредим в близост до него стендове, на които да се разказва нашата история от началото на Втората световна война до 1990 година. Нека да дора ...

Умници
Пред входа пак има сбор.
Съседи бистрят политика.
Един се хвали, друг пък има зор,
никой не говори за мотика!? ...

Един, едничък слънчевият глъч,
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда, ...

Изгрява есента червенокоса,
златисто медно огнена лети,
над цветните листа с възторг се носи,
от слънцето изплувала – блести.
Попива времето минути пъстри, ...

Tell me
Did they fall like dying leaves
Like rose petals
When they saw
Your body melting ...

Попаднах в свят на сенките. Небето
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето: ...

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...

Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...