Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...

Със страх от вендета на трите момета,
не стъпвах самичък на плаж.
От Санта Марина, не ходех в Градина.
Шампанското стана мираж!
Бях мил със жената, дори и с родата. ...

Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...

-
- Така… Е, получихте аудиенция. Какво толкова важно има да ми кажете? – и Диктаторът се изправи зад бюрото.
Изпъналият се в стойка „мирно 3 фасона“ генерал въздъхна, бръкна светкавично в джоба си, извади малкия пистолет и откри огън.
Куршумите плющяха по парадната униформа на Диктатора, оставяха з ...

Смъртта на ратника
глава от "Последната жертва на епохата" П.Ж.Е.
Ратибор не спеше вече. Седеше с гръб, опрян на един бор. Като видя, че съм се събудил каза:
- Да тръгваме! Днес ни предстои повече ходене.
- Как? Няма ли да се връщаме вече? - с нескрито опасение попитах аз. ...

/Посвещавам този превод на паметта на баща ми Илия/
На ъгъла, под шатрата на разцъфналата липа, ме лъхна буйно благоухание. Мъгливи грамади се издигаха в нощното небе, и когато беше погълнат и последният светъл процеп, слепият вятър, закрил лицето си с ръкави, се плъзна ниско надолу по опустялата ул ...

- Бат Рашко, бат Рашко! Възмутена съм, възмутена съм до смърт! От какво бе, Нешкова? От какво си толкова възмутена? - съпричастно реагира Рашко Бойков, когото всички смятаха за справедлив и деятелен човек. И възмутената Роба Нешкова мислеше така за него. Ще изслуша човека, ще му влезе в положението ...

Все ме питат какво още чакам.
Все ме питат какво още търся.
Все ме питат и все ме оплакват,
че с мъжете любов не завързвам.
Нека аз да попитам сега. ...

Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа. ...

Във връзка с отбелязването на 148 годишнината от обесването на Апостола Васил Левски , от община Ловеч ни поканиха , като дует " Келтик ". Да участваме с песни за него и града в музикално -поетично предствление с още много други участници. И тази песен трябваше да е на сингбек , защото няма как да с ...

В мъгли забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
Мальовица - върхът и днес изправя
снага си насред Рила... с поглед твърд.
Легенда най-отдавнашна споделя, ...

ТИХО НИЩО
По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава… ...

Не е лесно да си змей
с тази липса на девици -
Гладен, знай, не са живей,
че съм на леб и лютеница...
Къде са времената стари, ...

Навремето, драгий читателю, преди едно десетина години (недей бре, закръгля и ти, подражателю) се смелият и величествен войн на философията Зигфрид Философ беше забъркал с изящната, нежна, безспорно красива корейка Со Йонг… и приказката свършила, като Со Йонг му ударила едни клечки по тиквата и напс ...

Разреждам си ракията със лед,
че някой гей го мъчи страшна злоба.
Ще взема да се гръмна на обед,
от приказки към моята особа.
Или пък - ще започна нов роман, ...

Понеже съм дебелокожа,
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.
Напира в мен класик, новатор, ...

За последно съм влюбена в теб,
губя ритъм, топя очертания.
Безрезервно наливам салеп,
подсладен прекомерно с признания.
Захаросан от обич, сладниш, ...

Излъгах, че не те обичам!
Излъгах, че за теб не ме боли!
Ала в живота си се уморих да тичам.
Към теб единствен, разбери!
И когато поспра уморена, ...

* * *
- От утре ставам нов човек: добър, градивен, креативен!
Сутринта излезе с маска с нарисуван емотикон усмивка.
* * *
- Ало, скъпи, и една бутилка ракия си вземи, като се прибираш! ...

Обичаме водата, но защо децата в нас се плашат от шума ѝ?
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...

Виолета гледаше през прозореца към дворчето. Там играеше Стела-петгодишно момиченце. На пейката бяха любимите ѝ кукли – Рапунцел, Ана и Елза. Детето им говореше нещо и се усмихваше. На лявата ѝ бузка се появи трапчинка. „Целуната е от ангел, щом има трапчинка“, казаха на Виолета когато я роди. Тази ...

Въпрос на вкус
Ягодата е по-сладка от плътта изгнила
И какво от това? Лешоядът иска мърша
Храня мозъка си със захар и ванилия
А той от отвращение даже не преглъща ...

радва се листът —
когато към него се
стих приобщава
радва ли — радва
се — с него когато се ...

Не съм от тия, дето… 6
Командировката свърши… Като всяко нещо, което дълго си чакал, като дойде и… бързо си отива! Само лятото не беше свършило още и като се върнах ме очакваше още по- приятна изненада. От Профкомитета ми дадоха карта за почвка ! За 22 лева щях да почивам 14 дни в почивна станция в ...

Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...

Щастието ме изненада. В гръб…
Удари ме късметът… Но е неудобно да кажа къде… И се чудя – да се радвам ли или да плача…
На портата: „Добър по нрав бултериер със слаби нерви“…
Преди женитбата лежах, разхождах се, ядях. Сега мързелувам, скитосвам, лапам…
Филм за американски бедняци. Ама си живеят – кат ...

https://www.youtube.com/watch?v=8P-Rh_zEtH0

Мелодия и текст: Надя Уорендър
Изпълнение: Ив Декарт Стефанова