Все тая карантия животът ми поднася,
все тая грозна кучка, лаеща в галоп….
С породи гадни цял живот се бия,
кога ли ще ми лепнат некролог ….
Аз пес съм с родословие тъй скромно, ...

Каруцата с впрегнатия кон
товаря
с мойте мисли.
А този дъжд така мирише
на сено, ...

От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...

За тебе съм поел дълбоко ножа,
с любящото сърце в душа ти зла.
Да вдигнеш тост, че нямаш мъж и стожер,
в които да възкръснеш със стрела.
Бъди жена и блуден дух у всички, ...

Ти си слънчевото цвете, за което си мисля,
ти си като утринните лъчи,
като утрината роса,
ти си слънчоглед, в които като се огледам ми идва усмивка,
ти си привлекателно цвете, ...

Дим – над пепел.
Прегорели страсти.
Свят безчувствен.
Стъпкани мечти.
Нощ бездънна. ...

Екзистенция
На всяко тръгване целта
е не да скиташ по Света,
а в залезът на някой ден –
да се завърнеш променен... ...

Ху беше прекарал в Австралия само три години, но не можеше да не забележи, подпомаган от демоничните сили, които го бяха белязали до живот, че тук се разхождаха твърде много хора без души. Това място сякаш беше тестов полигон за души, които не знаеха къде да отидат. Понякога излизаше да се поразходи ...

Скокна, тропна - малка топка!
Скри се в близък храсталак.
А след нея - вятър погна
сухи клони и листа.
Зад стобора - сам, на двора, ...

Аз съм Сечко -Февруари!
Малък съм,но все ме хвалят.
Всички палави дечица
мен и Зимата обичат!
Правя преспи и пързалки. ...

Не ме обичай, моля те, недей.
горчива съм и пълна с полуистини.
Пропаднало е моето небе,
от болка облаците са надвиснали.
Не ме поглеждай с влюбени очи, ...

Есенен Амулет
на Е...
– Разкошна нощ... Морето!...
Кервани от звезди
и мълнии в небето – ...

Стъпки
Заваля отново снегът -
събрал топлината, цвета и звука,
от още една, изтекла година.
Настани се удобно студът ...

Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...

Студът сковава бавно всичко.
Градът настръхнал се е свил.
И нийде не пропява птичка,
а сняг градинки е покрил.
Зад ъгъла стои бездомник. ...

Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.
После тръгвам със свойта кола. ...

Не прилича животът на хубава приказка
и нали съм героят от тримата братя,
ще дочакам в капана на идващо чудо
да запаля фитила с гнева на искрата.
Но защо ми е гняв, попрезрял, безполезен, ...

Скачай, бягай, спри се, стой
все команди в мирен строй
и гръбнакът наведи
в тази поза залегни
заобичай своя враг ...

Мисълта ми с крила на бяла птица,
към вас полита, мои милички деца,
от малки милвам нежните главици,
като две зелени клонки на лоза.
Цъфнали сте в зората ви щастлива, ...

Живеят го живота, че какво ли да го правят,
захвърлени самички на края на света.
Останало им само достойнството да бранят,
че двама ще се справят без чужда суета.
Суматоха ежедневна тях ги подминава, ...

Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света.
Сърцето търси мигове вълшебни ...

- Ти, ко прайш сега?!
- Не видиш ли! Търся изгубени души.
Единият от клошарите се наведе и светна с китайската запалка зад контейнера.
- И, кво ша ги прайш?
- Открили са пункт бе! За купуване на изгубени души. ...

Дава ми жената сирене. Отварям пакета и отсичам: „Не е добро! Тебеширено, сухо…“. После опитвам: „С някакви мазнини нагъчкано…“
Тя се сопва: „Това е най-доброто сирене! Истинско е!“
Усмихвам се: „Кой го казва?“. Очакван отговор: „По телевизията“…
Е, да де – но аз съм се занимавал с правене на сирене ...

Ако човек иска да живее – медицината е безсилна, ако иска да живее добре – безсилни са и законите
хххх
Когато си излееш душата – пускай водата…
хххх
Най-доброто невинаги е добро. Често е просто най-малкото зло… ...

Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...

Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...

Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...

Македонка съм аз -
и потомка на горди българи, изправила стройна снага, нося
в духа си ослепените воини на Самуила,
нощем тичам боса и
самодивско хоро със Биляна играя ...

Ти светиш днес. И грее слънце.
Да бе в кафез. От жад да съхнеш.
Да бе гнездо. В око на птица.
Да бе, какво... съдба на скитник.
Ти палиш с дъх. Да лумна в огън. ...