Самотата впива острите нокти
и пише своята симфония
във сърцето- не е само мускул
както пише във учебниците по анатомия.
Ти и аз отново заедно е химера ...

Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...

Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях. ...

И наблюдавам пак. Ще бъда тих.
Но вътрешно не ще съм мълчалив.
Под пръстите ти нежни лек молив
явява вдъхновено щрих след щрих.
С душата си таланта ти открих ...

Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя, ...

Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отрекох аз всички жени,
само ти, само ти ми остана.
Моя вярна - последна любов, ...

В края на деня оставаме сами.
Сами с тишината,
Вече няма я искрата...
Сами с мислите ни безпощадни.
Сами със спомените жални. ...

Ветровете ме изваяха от камък.
Завинаги длъжница им останах, искам
или не.
Те разпалиха във мене пламък...
Щом задухат,кой ли би опитал да ги спре? ...

На Юри, Дени и...:)
Кой луд, е кой побъркан,кой отнесен
и кой на луд се прави, много лукаво.
Да вземем да се преброим, наесен -
в индианска нишка - право към Карлуково. ...

Броя на розата листата.
Но знам че ме обичаш ти!
Очаквам музиката и съдбата.
Гримирам се за твоите мечти.
Събличам се и бавно и красиво. ...

Отивам си, защото те обичам...
Знам, трудно се сбогувам... но не мога
да вляза в твоя дом, дори да свети.
Защото съм обичала до Бога.
Написах теб. ...

Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...

Рано рано, призори.
Всичко живо още спи.
В наше село, в близкия обор,
кацнал на висок стобор,
като оперен певец ...

Скитам се като самотница в нощта,
тръгнала към неизвестна посока..
Отвътре ме погълна сякаш пустошта,
сърце си нямам - използвана стока..
Жадна за прегръдка топла, майчина, ...

Из "Събраните съчинения на Удивителния Вергилий"
Докосни ме ти – думите са дим.
Ваньо Вълчев, "Огън от любов"
Крилете си развързах – не летя.
За полет нов небето си не моля. ...

Когато облак легне над Пирина
и тътен гръмко хълма огласи,
напомнят ни, че там високо има
едни душ​​​​и на бродници бойци.
Те дадоха сърцата си да има ...

Когато бях нормална
препивах често с водка
и после се отбивах
с несигурна походка
във някое казино- ...

Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...

Колкото по-невежи:
повече се ежат!

Нашата есен
За тебе всичко бих направила,
не ме оставяй без твоите длани.
Звезди на небето бих разхвърлила,
сама изцелявам своите рани. ...

Изораха стърнищата. Буца до буца
уталожени чакат зърната за посев.
На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.
Все ще могат отново живот да износят.
Те поглеждат с надежда към облака ялов ...

Мечтите ни за любов са напразни,
чувствата между нас са невъзможни!
Всичко свърши между нас
преди още да е започнало.
Завинаги всичко ще си остане само спомен ...

За очите си празник,
за душите– мирó,
чародеец-поразник,
донжуан под клеймо.
Съвършеният самец, ...

Ела да видиш в китна Тракия, къде е
красивия и древен град Берое.
На цялата вселена, казват, кръстопът е
и люлка на страдалци, войни и герои.
Ела и слез ти от Балкана във Верея, ...

По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.
Хризантеми унили - от восък венец, ...

Прегърни ме, когато ми трябваш,
когато в калта съм паднал,
когато отчаян и страдащ,
обладан съм от студ и печал.
Прегърни ме, когато без вяра ...

Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...

По късен залез
По залез песните са тъжни.
Вървят по кръг от тишина-
отброили толкоз тактове на изгрев,
заспиват в хоризонта на нощта. ...

Аз не прося по милост любов!
Ни за моята диря отплата!
С халоснù чувства нито на лов
за илюзии пращам душата си!
Нито синковец мамин теша, ...

Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво - ...

Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...

Магична приказка за Любовта
От Кирил Калудов и Недка Ананиева
Разказвай ми за твойте вещерски неволи.
Пиши! Не съм те карал да говориш!
Без друго предпочитам да чета! ...

Две съдби преплетоха се във едно.
Две съдби живяха заради едно.
Това едно се оказа любовта.
Любов която моето сърце със твоето я сподели.
Съдбата моя сигурно ме тя обича, щом на мен те подари.? ...

Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат.
Но все по-трудно се вярва в това ...