Ригадугите са нещо средно между бозайник и птица. Кожата им е космата като на бобър или видра, но иначе изцяло приличат на патица. И като дивите патици са пъстри. Женските в жълтооранжеви нюанси, а мъжките в изумруденосинята гама. Изобщо са атрактивен пример за животинско присъствие. А пък малките р ...

Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...

...
Стихът, пак подбутва ме отвътре
да го понапиша,
не че муза ме е обладала,
просто ще успокоявам мама. ...

Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...

Зачетох, сричайки, йероглифите,
изписани от светулката в нощта:
"Не си сам!"... бе написала тя.

Взимай яке! Да излезем!
Виж на вън какво е времето.
Слънце, сняг и малко вятър -
слагай шапка на главата.
Ръкавички, после шала, ...

Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ. ...

По стихове на Agferdousi65 (Асенчо Грудев) и Contessa (Светла Асенова)
ПРОЛОГ: Спектакълът ни продължава,
любов по-силна запламтява
и в плен на ролите си те са -
Аг Фердоуси и Контеса. ...

КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...

Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...

Ще бъда в бяло, застанала до теб
и ще те гледам с грейнали очи.
Ще се усмихвам, че ставам твоя в този час
и завинаги сливаме в едно нашите две сърца.
Бог събра две половини и ги сля в едно ...

Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...

Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...

Бродирам щастие във тъканта
на вакуума,
и зъби впивам във врата
на Дракула.
Членувам в клуб елитен ...

Днес, както си стоях във поза Лотос
под тентата на южния балкон,
видях в мъглата, Дени, как се носи,
наметната със тъмно-син балтон.
Приличаше на скромна ученичка, ...

Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...

Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...

“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
Отиваш ли си или се завръщаш”
И всъщност къде е Дома?
Там, откъдето си дошъл?
Или там, откъдето си отиваш? ...

Кучетата ми ме лаят
те нали усещат нежелани гости.
Опитвам се да ги нахраня,
но от тях останали са само кости.
От прозореца ме гледат хора ...

Помня нощта, в която съня ми
от твойта усмивка прокуден бе.
Космосът побра се в дома ми,
а покрива се превърна в небе...
Устните докосваха тъмата. ...

Въздишката изчезна мигновено.
Дойде от времето открадната любов.
Събудена от муза вдъхновено
енергията ме изгаря с пламък нов.
Със нежност те докосвам по ръката. ...

Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...

Ще те чакам да ме потърсиш.
Ще те чакам да ме заобичаш.
Ще те чакам да дойдеш.
Ще те чакам да сбъднеш мечтите ми.
Ще чакам и чакам... ...

Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук. ...

По стихове на Agferdousi65 ( Асенчо Грудев) и Contessa ( Светла Асенова )
ПРОЛОГ: Разстваря сцената завеса,
в спектакъл сбъдва се мечта.
Аг Фердоуси и Контеса
актьори са на любовта. ...

Мярката, отвън, дали затяга се,
или пробно ще си я олабваме,
ха, добре сте ми дошли,
през почивни дни,
баничарницата вкъщи ...

Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...

Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие, ...

В завалял от любов летен ден
се разплакаха капчици нежност.
Посадил беше слънце, пленен
от пулсация в тиха безбрежност.
Но от розови свежи листа ...

Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...

Ще облечеш ли с тялото душата
или ще зъзнеш в януарска нощ?
Не я наказвай, тя сама – горката
ще бъде като истински Гаврош.
Но никога не идвай – само тяло, ...

Светли звезди сияят
в тъмното нощно небе.
В сърцето ми те остават
и аз чувствам се добре.
Душа мечтае за тях - ...

Черен флаг... Пиесата е драма.
Прологът тече, а теб те няма.
Пред театъра те чакам пак.
Ти не идваш... Ах, не виждам знак
и тъгата ми е по- голяма. ...

Разкроявам небето на мечти и тъга.
Колко много е взето!Има капка вина.
И снишавам гласа си, всяка дума е вик.
Няма как да сънувам онзи прелестен миг.
Разтопи се сърцето върху моята длан. ...

Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предим ...