Така ще притиснем този враг планетарен -
Вируса коронарен,
не ще го оставим на мира,
докато сам той не вдигне бял флаг
и направи си харикири.

Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...

Защо си мислят всички, че съм малка -
по принцип приказката е менте :)
Той беше вълк - мъжествен, със закалка,
но срещна мен, горкият, за сефте :)
Отворих днес от бабчето и-мейла - ...

На гърдите ми опря ръце
и магично мигом ме целуна.
Лумва в пламък моето сърце
и зазвънва в мене всяка струна.
Пръстите ти сякаш са перце, ...

То... работи от сутрин до вечер,
а е само на четри години!
Под земята се пъха с фенерче,
в тесни шахти, в кобалтови мини.
То... копае... За малка заплата. ...

Няма сезон подходящ, за умиране,
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите, ...

Не искам блондинки, не искам кокони,
а Искам си тебе до мене, помни!
По-сладка си ми от всички бонбони,
от всичките други жени!
Усмивка - да, точно такава ми дай - ...

Отишла си е.
Докато сме спали
или сме се боричкали
в кревата.
Докато сме забравяли началото ...

Нощ, луна, звезди,
любов, преплетени души,
вечност, клетви, обещания,
щурче, екстаз, стенания.
Утро, бутилка, самота, ...

Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн, ...

Огън от любов гори във мен.
Бях изгубен, но знам, че си до мен.
Исках само нещо да ти кажа –
че няма аз от теб да се откажа.
Ако мислиш същото и ти сега, ...

- Здравей.
- Здрасти.
- Представи се, разкажи нещо за себе си.
- Казвам се... абе няма значение... можеш да ми викаш Никола днеска. Имената никога не са важни, нали?
- Добре... Как си, Коле? ...

???
Депресията ли извиква носталгията
или носталгията депресията
в копнеж за дома?
Сълзите ли извикват щастието ...

Баба казва, че съм малка,
за да ходя на пързалка.
Там са Гошо, Васко, Оля
и пързалят се на воля.
Киро, Милка, Пешо, Страти, ...

Не съм слуга на никого
и да превивам кръст не мога,
дори да ме накажат строго,
аз болката ще нося като рокля.
Ръцете чужди не целувам, ...

Самотна съм - ми каза Зората -
макар в безумна красота да горя,
макар че вечно съм непозната
и всеки ден вълшебства творя.
Предпочитам да съм водна капка ...

Завих се с мислите ти тази нощ.
А те по мен пълзяха с много нежност.
Сетивата ми крещят. Ухание на мъж.
Даряват устните ти мека щедрост.
В лицето си усещам топлия ти дъх ...

остане ли се
без
образование —
не може
да помогне ...

Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...

Искам да съм ти Радха...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...

Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...

Чакам деня в който
отново ще те видя,
чакам го с наивност на дете,
но той така и не идва,
идват само ветрове. ...

Не могат да рисуват небеса –
ръцете ми останали без птици.
Ще кажеш: „Отлетели са...“ Не са
... не са дохождали по тези жици.
Донесох светлосиньо, не боли ...

във времето ни
настоящо нужна е
любов — крещящо

Изгубих се в дъбравата... Нощта
застила плаща мрачен и студен,
и вятър северен на есента
разклаща клоните... Безброй листа
посипват се безжално върху мен. ...

Чудя се, когато звездите падат,
дали ги боли…
Така, както хората по изгубеното страдат,
дали и на тях им горчи…
Че губят космоса под своите крака, ...

обвинява(й) за
своите неуспехи
себе си са̀мо

Вечер заспивам, мечтаейки за нас — как ще изградим живота си и ще имаме любовта, която ни е нужна, как нощем в ръцете ти ще изгарям и знам, че ти единствен си мъжът за мен. Една твоя целувка краката ми подкосява и цяла в огнена страст по теб горя. Не си до мен тялом, но те усещам до мен! Опитах хиля ...

По устните ти има топлина,
любими мой единствен и опасен.
По миглите ти пише светлина,
разказва за копнежа ни неясен.
На утрото ни никак не тежи ...

Кълца-клюца, кълца-клюца,
кудкудякам още в три!
Сръбнала да бях пърцуца...
ах, гадино мръсна – Мри!
К‘во ти писане, бе – краста! ...

Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Защото те познах в съня.
Ти бе премръзнал, уморен от тъжно скитане,
а аз избягала сълза
по бузата ти с болката се стичах, ...

Ти работиш от трийсет години
и от девет до пет си на пост,
но не сменяш леглото с пружини
и наричат те беден. И прост.
Ставаш сутрин и пушиш цигари, ...

Понеже бях жената най-фатална
кажи-речи не повече от век :)
(но нека да не съм така нахална) :)
за службите работех срещу чек.
Бе мисията често невъзможна, ...

Смачкани чаршафи,
цигари и фантастика.
Фрагментите от стария свят
лежат изхвърлени
по непознати брегове. ...

Любовта ти е като превод,
след който ме настига посланието
на сбъднатите ми мечти.
В чуждици се унасям,
в чуждици те драфирам. ...

Ние Българите
Ние българите дойдохме на земята наша,
възседнали коне,отвоювахме тази страна.
Заедно с траки и славяни създадохме държава.
деца гордейте се и пазете я, тя си е ваша! ...

От силния удар колата се завъртя и спря сред водопадчета изтичащи течности. Шофьорът, взе още здраво хванал волана, гледаше неразбиращо. Едри капки пот се появиха по челото му, а адреналиновият шок туптеше като нагорещена топка в основата на черепа. Най-после пусна кормилото и се опита да отвори вра ...