Когато не знаеш какво е любов.
Не са те пърлили в нейния пламък.
Но ти самият гориш.
И виждаш край теб пеперудите
как без крилата си падат. ...

Падна черен мрак!
Няма светло! Нито зрак!
Даже весело фенерче,
не святка в никое пенджерче*!
И в тази черна тъмнотия ...

Моите мисли
набъбнали от неистини
скрити в ниши измислени,
с ръце изстисквам ги
за дообмисляне ...

Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини... ...

Докосна душата ми
с думи.
С поглед
всели се у мен.
Чужди сме. ...

До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова, ...

Колко е тъжна,
колко е пуста,
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи, ...

Щастие търсех във всеки нов ден,
недоволен, че от него по малко намирах.
А късметът толкова близо стоял е до мен,
но не го виждах, вървях и не спирах.
И точно, когато бях се отказал, ...

Бленувайки те, да - в съня
прекрасна муза пак си ти.
Любовен стих ще съчиня
бленувайки те, да - в съня.
И утре с твоя лик денят ...

Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи.
Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти.
Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста.
Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен?
Единственото за което аз се боря е да се влюби ...

Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...

Аз съм Rони от Балчик
и голям съм чикчирик
тъй че в малкото градче
никой път не ми сече
всички врати са за мен отворени ...

Спокойно! Знам, че във всяко място, където се публикува поезия, тази тема редовно се дебатира, разнищва, скандализира и прочие. Принципно най-често се обсъжда темата, какво е, и какво не е поезия, а този спор, колкото и да е комерсиален и древен дори, винаги става причина за избухването на скандали ...

Защо поезия, ако не е с душа?
Защо любов, ако не е в сълза,
истинно търкулната в небето
и замъглила лицето с тревога...
Защо красота, ако не е звезда? ...

ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...

Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...

Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...

по-далече от
мечтите се отива
чрез градивен труд

Някому ще се стори неприлично, друг запита: "Абе, баш това ли трябва да обсъждаме?", трети направо ще ме обвини в расизъм или нетолерантност...
Ама тоалетните, клозетите, кенефите ги има. И са били нужни - особено на цивилизованите хора. А виж, различията при ползването им, са показателни и интересн ...

Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също. ...

Червилото ти е оставило следи,
които водят до онази среща,
където ти, където ти, където ти,
със устните, от огън по-горещи,
разпалваше и палиш в мене страсти, ...

https://www.youtube.com/watch?v=XOLHbuy2W1E

Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.
Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е, ...

Моята истина е, че те обичам
и не успявам да те забравя,
колкото и усилия да полагам —
отново пред себе си те виждам.
В прегръдките ти пак потъвам, ...

canzone
Ерос Рамацоти & Луис Фонси - ... по улиците една песен...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Eros Ramazzotti, Federica Abbate, Mattia Cerri & Ignacio Mano Guillen
------------------------------------- ...

Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука, ...

Неописани характери
пазят старите часовници
на миналото смътно
и бъдещето неопределимо.

Депресия ли - смях ти трябва,
иди в гората на разходка,
така природата те грабва
и тръгваш със наперена походка.
Послушай птиците в листата ...

Нека не се срамуваме
от нашия език и род,
нека да празнуваме -
целия български народ!
В сърцата ни пламък има - ...

Рожденик
...
Достигнах, аз, години точно 5,
върви си, все така, живота лек,
в дом - за мен са 2 тераси, ...

Който се хвали, не пали –
казва народната мъдрост.
Който е глупав, едва ли
ще поумнее със външност.
Тя, мъдростта, е народна, ...

Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...

За любов няма вече да се моля.
Ако дойде - добре дошла.
Ако ме подмине - тъжно Сбогом.
Тъй в есента тревожна
с отбрулени жарещи листа ...

Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...

Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...

Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...

Таз година се изниза
някак, без да разбереме
стегна ни финансовата криза
иска средствата ни да отнеме.
Евро, долари и стока, ...

Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...