След доста петилетки в комунизъм
и тридесет години свобода
поисках в тази много кофти криза
към плажове на юг да полетя.
Избрах да си отдъхна - зад океана, ...

Да гледам назад аз не смея,
защото откривам мечти,
загърбила бях аз тъй смело,
а днес все още боли.
Изричаше думите странни, ...

Токсична си. От гърдите ти тече силиконово мляко,
а в евтината козметика се крие олово.
Дупето ти бразилско е от подплънки тъй яко,
лицето сковава смъртоносна отрова.
Но не за тях говоря. Отлично го знаеш! ...

Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...

Дива ле, дива,
Самодива.
Река гази,
колан пази.
Дива ле, дива, ...

Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...

Стоеше сам с цигулката в ръка.
Стоеше сам със Моцарт и Шопен.
Стоеше още той от сутринта.
С цигулката стоеше всеки ден.
Свиреше с душа и със сърце. ...

Спомнете си момчета и мъже,
за сладостта на зрелите къпини,
за налятия божествен сок
разлят по женствени неустоими сили.
Зреели са дълго слънчевото лято ...

- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...

Не е важно къде живееш, важното е с кого!

Така ми се иска да върна назад,
времето заедно с тебе...
За твоите ласки умирам от глад
и жадувам да бъдеш до мене.
Сън ли било е това между нас, ...

Ежедневни приключения 19
...
Няма по-щастлив от мен
Голдън в тоз' прекрасен ден!
Пред манастирските врати се спрях, ...

На кого му трябват игрите,
когато животът е прост,
отпускаме бавно душите
и вдишваме чиста любов!
Объркана тичам на плажа, ...

Вървя по улицата снощи -
не ми се прибираше все още
и чух от близкия прозорец
съседът ми – голям злословец.
Не съм клюкарка. Щях да тръгна, ...

Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.
Забравихме човешкото. ...

Излизаш сутрин,
слънчеви лъчи галят лицето ти,
усмихваш се на всички,
криеш се зад маска...
Вървиш по пътя, ...

Тази нощ заспивам, мислейки за мама.
Че е сам-самичка мъка мене дави ме.
Трябва да и звъннем утре непременно.
И кога ли с нея чухме се последно?
Баба се обръща шумно във съня си. ...

Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.
И паметта ми винаги избира, ...

Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака.
Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.
Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огр ...

Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...

Те идват от друга земя,
в косите наболи цветя.
С кобилици тежки на рамо
и менци с жива вода.
Те идват с носии златоткани, ...

Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...

Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила ...

2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...

Благодаря ти, Ветре, за твоята интимност.
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...

Мислите ти
за мен не те
оставят
знам
обожаваш ме ...

Сърцето на лятото
зрее
в роман.

Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...

"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...

Ама си ми щура и капризна -
Нови пози, стойки и чалъми,
там да цункам, тук да близна,
и магия искаш вместо думи...
Но нали момченце съм послушно, ...

Май ли беше,
не беше ли юни,
август беше...
изпуснах я нишката!
Тягост нахлу, ...

Навън ухае сенокоса,
примесен с мириса на люляк
и тича палавият вятър,
събрал в едно цветя и шума.
А ти си смешно начумерен ...

В живота си никой не обича по веднъж,
но понякога крием това даже от себе си.
Ала как да кажеш на любимия си мъж,
че обичала си повече другиго преди?
Криеш тази тайна зад ласките си нежни. ...

Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...

Прибират се от работа;
бързо изчистват къщата,изпират,
изглаждат, изтичват до
магазина, прготвят вечерята,
измиват съдовете - и край... ...

Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...