Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...

Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.
Ще творим в тишината кокетна. ...

Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...

Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...

В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът и душата вече пеят,
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка дума и лъжа, ...

Перонът е пуст.
Като душата ми…
Мрак,
нощ,
новото утро далеч. ...

Не на всеки се случва да намери това,
което се търси в любовта
аз търся безкрайно любов до зори
но срещам безкрайно нечестни очи
и пак се замислям за това може би ...

Влачат се, като вериги по плътта ми
миговете на живота пропиляни,
жадно се опиват от кръвта ми,
белези оставят... няма рани...
Търся истини, но със въпроси смешни, ...

Едва ли онзи с лампата е същият сейджукски султан Алайдин Кейкубат, който е основал Алания. А може би и той, като приказния си съименник, е потъркал някакъв вълшебен предмет, за да се озове тук, на този полуостров с най-горещия климат в Турция, в подножието на Таврическите планини, които слизат към ...

Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак: ...

Любовта ни е кораб с раздрани платна,
който се лута безцелен, безпътен,
някъде ще стигне ли до сутринта
щом вятър за него няма попътен?
Бурята първа в открито море ...

Сам вървеше крачка зад Елизабет, така че да може както да наблюдава нея, така и да държи под око всичко около тях, докато Чарлс размахваше ръце и показваше тази или онази сграда. С приповдигнато весел глас мошеникът посочваше резиденцията на някой благородник или голям търговец, или пък на онзи магь ...

Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат. ...

Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...

Момин проход — и
чудат — и прелестен — и
богоблагодат

Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...

Любовта ми е среща на огън и лед,
тя не пасва на мъж като теб...
Ти живееш днес за мига,
а от утре пак си с друга жена.
Припев: ...

Всеки получава, каквото заслужава!
Нищо по-прекрасно, мъгляво и неясно,
в живота не битува, без да съществува.
Земната история не е писал голия!
В природата човека единствен е зевзека. ...

Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...

Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...

Обичам морето – синьо, необятно,
Живо прегръщащо жадно брега.
Обичам го тихо, спокойно, пенливо
С плаващи по него слънчеви лъчи.
Обичам шумът на вълните ...

– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара ...

Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...

на брега на морето
е свободно и леко,
сякаш хвърчим.
тук не броим
онази двойка коне, ...

...
Думи, думи, думи...
Търтанисат на глава,
пуста ни уста,
отворим ли я - бръщолеви... ...

По хоризонта алена жарава,
полазва сякаш от нощта,
звездите мигом избледняват,
събрани от невидима ръка.
Скалите остри и солени, ...

Те очите ти така са научени,
гледат, а нищо не виждат
и сърцето така е научено,
бие, ще разкъса гърдите ти,
блъска даже, но не усеща. ...

- О, боже, колко е красива! И как грациозно шията си извива! Крилата ѝ са продължение на вятъра, а как се стрелка само към водата! Какъв финес, как гмурка се във таз позлата! - дори и рими зареди за своята любима.
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше ...

Алис проговори:
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...

Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...

Залязва летният ден,
птичи песни простора огласят.
Заспива градът уморен,
хората в сън се унасят.
Алее небето, гаснат лъчи, ...

Отново търся словото
онуй слово ,душевното...
истинското,топлещо,
което никой не смее да покаже!?
Защо ли...може би от гузност ...

Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...

Когато вечер стане тъмно,
заспивам с мисълта за теб.
Кога ще бъдеш ти до мен и ще сложиш
ред в моя свят подреден
Да сме двама е съдба от бога предопределена, ...

Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...

Наказателна командировка в Бъдещето
(Богато украсена художествена интерпретация на един действителен случай)
Лято е! Отишли сме компания с три коли на къща за гости в Източни Родопи. Пиенето си го носим като за на корем. Другото решихме да е на: „Търси се!” там на место! Излезе ни късметът! Спазарих ...

Аз знам, че вечно ще те имам
Дълбоко някъде стаена в мен
От спомена да дишам спирам
И от вкуса от тебе съм в плен.
Гоня те, но пак се връщаш ...