Градът заспал в съня съдбата гони я
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция ...

Звездна вечер се разстлала
над задрямалия град,
в тишината опустяла
бродя скръбен и нерад.
Бродя, диря, но какво ли?! – ...

Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни, ...

Ако само за миг ме повикаш по име и аз премълча,
не откъсвай сърцето си, викай ме тихо –
още няколко мига да бъда сама.
Ако само за миг ме докоснеш и почувстваш друга жена,
не откъсвай сърцето си, докосвай ме нежно – ...

ПРОСТА МЪДРОСТ
Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи. ...

Ако изобщо някога се спреш
и нямаш обич за обичане,
тогава този свят ще разбере
на гибел колко го обричам.
Ще дойде царството на сенките. ...

Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед.
Тетрадка му беше луната стерилна, ...

В капчици нежност
Паркът бе пуст, нямаше хора,
така, както сърцето често пустее.
От страх, тъга, или просто умора,
затворен вкъщи животът сивее. ...

V
Събуди се с приятната мисъл, че предишният ден не е бил просто сън…
Но още не можеше да повярва, че всичко се случва действително. Нима е възможно да е толкова хубаво и да е истина?... Знаеше, че в критична ситуация човек показва същността си. А вчерашната се оказа точно такава - животът им беше в ...

Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...

Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая? ...

Жената на 60 не е светица,
не е и ангел в мъжките очи.
Прощава тя като кралица,
когато някой съгреши.
Жената на 60, като орлица ...

Не отваряй очи, любов моя,
остани си така - сред съня...
Ще полегна до теб - само твоя,
че ветреца пак тук ме довя.
Аз с очи ще погаля чертите, ...

Един ден бях станал рано сутрин (живея сам), направих сутрешния си тоалет, облякох се, обух се и се запътих към спирката, на която чакам автобуса за работа.По пътя към спирката, не срещнах нито един човек.Кварталният магазин беше затворен, всички коли бяха спрели и се чуваха само песните на птичките ...

[the English version of “Luce (tramonti a nord est)”]
------------------------------------------------------------------------------------
Елиза Тофоли - Говорѝ с мен
[английската версия на „Светлина (Залези на североизток)”]
-------------------------------------------------------------------------- ...

Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Рано отлитна в небето, подобно на чайка...
Често разпитва за нея, в незримото взрян.
Своя баща обожава, почита, че майка ...

на Йоан, моето пораснало момче
И ето, че се случи. Ти затвори
на свойта книга първата глава.
От тук нататък сините простори
са твои за безкрайни времена. ...

Робѝя търпи
ли, търпи, но додето
не ѝ прекипи...

Гледам през прозореца как ръми полека,
как светът е скрила гъстата мъгла.
И ми се приисква днес да ви разкажа,
бавно и спокойно приказка една.
Някога живяло мъничко момиче, ...

морето с цвят на
царска кръв — обича ни
и необятна
обичта му е към нас
и жизнеблагодатна

Аман от целувки завряни в буркани,
поне да са цяла кашпа!
Из сайта ни има безброй малчугани,
и всеки би искал една!
Аз лично ще искам не само целувки, ...

Бъди бяха твоите думи,
Бъди мой, Бъди само с мен,
аз бях твой тъй скромно, безшумно,
аз бях твой щастлив всеки ден.
Бъди беше в твоите мисли, ...

Когато до дилема се сведе
животът ти и търсиш поривисто
тоз отговор,
попитай някой друг
и остани със себе на чисто. ...

Сърцето ми е корабче и плува.
С платна от любопитство е сега.
Морето с розов блясък го целува,
а мачтата статив е за дъга.
Зората щом с усмивка го погледне, ...

Елиза Тофоли - Обичай ме вечно
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Elisa Toffoli
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Усещам и чуждата болка
в смълчаните детски очи.
Безсилие, дебнещо в ъгъла.
Тревога и сухи сълзи.
И плашещ с безмълвие крясък, ...

Не си ме питал сън дали дохожда,
завива ли ме сянка на череша,
със нощница ли съм, или съм гола,
когато огънче от свещ ме гледа.
Не си изпращал тъжна улулица ...

Приюти ме в нашето лято
Да тичам на воля в страстта
Да бъда аз птичка, която
Полита към тебе в нощта.
Не мога да чакам други сезони ...

Пари по устни
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...

Ах, тези пъстри две очи,
погледнат ли ме, полудявам.
Кажи ми ти, не ме мъчи,
как обичта ти да спечеля?
Кажи ми само: "Искам аз ...

Тихо влизам в съня ти нечакана.
Нежни думи шепна, любовни.
Нямам право да бъда в деня ти,
да те галя, да слушам смеха ти...
Аз съм другата,тръпнеща, чакаща... ...

Уплашен се стъписвам,
сянката я няма
някъде загубих свойто Аз,
а бяхме заедно в покруса
и във слава ...

Снощи отново сънувах теб.
Така че, ако сънуването е единственият начин, за да си наблизо.
Тогава събуждането ще бъде моят кошмар.
И точно в този момент скочих от леглото и си спомних всички неща, които каза:
"Емо, обичам те, но всъщност не можем да бъдем заедно, защото сме много различни и няма да с ...

- Обещай, че няма да ми се сърдиш! Не. Обещай, че няма да ми се караш!
- На теб все още не мога да ти се разсърдя.
- Купила съм нещо...
- Да не е фотоапарат?
- Нееее! ... Чаршафи. И сега ще ги постеля. Ще видиш колко са хубави. ...

Мъдростта е проста –
просто винаги върши добро.
Но кое добро е?

„ От десет години обществото има порив да съгражда…от предишните двадесет да разгражда…“
Десет години откак завехна
като цвете сред плевели българска надежда.
Десет години сълзи рана дълбока,
като язва злъчна, горчива до болка… ...

Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, ...

Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...