Усмихваш се, когато те погледна,
очите ти са толкова красиви!
Искри във тях блещукат тъй вълшебно,
усещам те как лудо се вълнуваш!
Докосвам те и кожата потрепват, ...

Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем, ...

Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...

Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...

Морето е пенливо като бира.
Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска
да топна длан във тази бяла пяна ...

Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...

По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...

Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...

Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...

Днес във нашата градинка
гост ни долетя, калинка.
Бе решила тя самата
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...

Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...

Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...

Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч, ...

Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш, ...

И нека този дъжд не спира,
да не спира да вали,
така поне ще скрива,
ще скрива моите сълзи.
И нека вятърът да вее, ...

Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди. ...

Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук, ...

Не унивайте хора добри,
всяко зло безнадеждно изтлява,
а след трудните, горестни дни
над неволите слънце изгрява.
Не хулете Отецът Небесен, ...

Гърча се.
И свличам
От себе си
Последната ми чиста вяра.
Една безмилостна конвулсия ...

Passano gli anni e con i sentimenti di un’adulta ripercorro la
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...

Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...

Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече, ...

ЧЕТВЪРТО РУДОУПРАВЛЕНИЕ – РУДОЗЕМ
Още в първите години на народната власт (1948 г.) Георги Димитров поставя задачата „да се проучат подземните богатства в Родопите”. В изпълнение на тази поръка през 1949 г. се създава комплексна българо-съветска геоложка експедиция, която открива и проучва значителн ...

Не се оглеждай в очите ми,
защото в тях ще се влюбиш!
От тази бездна, знаеш ли?
Не ще лесно изплуваш!
Не мечтай за устните, ...

Как ласкаво нощта ни вика
и търпеливо ни причаква!
Не може да познае никой
в часовника добър приятел.
Такава нощ, която тегне ...

Копнежът по тебе голям е
а аз съм пияна.
Но и трезва да съм
ти си в моя сън.
Пуста му и карантина ...

Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...

Не чуваш яростта в гласа ми,
имаш болка в ушите,
а моите гласни струни
са посинели от студ.
Ще ги сгрея във ума ти, ...

( От продължение)
2
В оскъдица вечна живота те дави,
шамари ти удря... Какво да се прави?
Приятели малко, а "лошите" много – ...

Не се ли блазните, че кръстът ви е празен?!
Че има давност хиляди години.
И че върху му Сатаната си дълбае
със джобно ножче скверности нахилено?!
Разпнете някой! Праведник търсете! ...

Пропаст
Любима моя!... Скъпа и прекрасна,
ти чуеш ли любовния ми зов
ела при мен в картирата ми тясна
и пак ще спорим: „Има ли любов?...” ...

Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...

на Йоана
Ще дойда в четири
пред твоята врата,
нечуто ще прошепна в ухото на вселената -
Обичам те, дете на любовта! ...

Пролетен дъжд...
Пухкави облаци вятърът гони...
Спре и за кратко излее се дъжд,
капчици свежест небето отрони...
Вятър подухне край мен изведнъж... ...

Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум ...

Като феникс – ще се преродим в друго време,
ще отпием утринна роса...
Ще се слеем с началото и края...
Други ще сме ние, друг ще е света.
Птици на високо. ...

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчание,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...