Когато ти залипсва пак морето,
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец, ...

– Той е ужасно стар. Изтърси, че може да бъде безсмъртен, ако поиска. Каза, че няма да умре, докато е останало нещо за научаване във Вселената…
– Възможно е да е такъв… Растенията нямат всички тези усложнения, както животните. При необходимите условия теоретически биха могли да живеят вечно.
Клифърд ...

Има дни, в които надграждаш себе си. Дни, в които изведнъж цялото знание и разбиране придобито от миналото, всички грешки и победи се обединяват в знание, без да е необходимо да поглеждаш назад. Просто знаеш. Знаеш, че си се прадставил добре и цялото щастие и мъка, които си преживял не са били напра ...

- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла ...

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...

Все си мисля, че има
още секунда и после
мечта ще се сбъдне,
сънят ще угасне.
Всяка малка минута ...

След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...

Усещаш ли обичта в думите ми, насочена към теб...
Пътувам с колата по дългия път. Зелени ливади. Високи върхове. Овощни дръвчета. Шарени листа...
Иска ми се да спра колата, но...
Пейзажът се променя. Пурпурни отблясъци от залеза. Високи палми. И много огън - в очите ми...
Искам да сляза от колата! ...

"Слаб е духът на българи мнозина,
които с мене дойдоха в чужбина,
които от родното изпитват срам,
защо ли постъпват така - не знам.
Може би, че тук се живее по-богато, ...

Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...

Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле. ...

С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...

Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...

Тя беше чудна стихоплетка
и все ги къдреше едни...
Получи звание - поетка!
Надявам се до старини.
Оттук, оттам - прикотка нещо. ...

Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...

Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как. ...

Бедният Поет
На ъгъла човек с протегната ръка,
в нея той стиснал е своята творба.
Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,
продава своята"рожба",тревожи се за това. ...

> Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...

Бащин съвет
Майка води разговор по телефона със сина си, който е студент в столицата. Бащата седи във фотьойла, чете вестник и същевременно надава ухо на разговора. Накрая, като всяка майка, тя дава своите напътствия и съвети на вече порасналия син:
- Да се храниш, мама, да не стоиш гладен. Да се об ...

След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...

Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...

ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...

Ноември събота посреща -
студено, мокро и мъгливо,
но оживено е гробището отсреща,
край плочите пристъпват мълчаливо
живите. Със свещи и раздавки, ...

Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта, ...

Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...

От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...

Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...

Събудих се. Не, не! Още не ми се ставаше и затова продължих да се излежавам, ей така, със затворени очи. Навън беше тихо. Чуваше се единствено глъчката на вечно гладните врабчета. Ще трябва да затворя прозорците, та в апартамента да остане поне малко от нощния хлад – днес също щеше да бъде горещо.
М ...

"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...

Празно е в душата ми къде си ти?
Нима не чувстваш мило мое, как далеч един от друг сме аз и ти?
Защо ли винаги в живота случва се това?
Когато влюбени са двама между тях да има и стена?
Може би не е за дълго пречка като тази. ...

Някога, някога
Някога, някога...
даже не помня - кога!?
Не носех часовник, имах
посока, ...

Не знам какво ми стана
не знам защо сега
унилост ме обхвана
и страшна самота
Поседнал в тъмен ъгъл ...

И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен, ...

Казвах си: " А може би не бива
мен изцяло тя да завладее. "
Но я има в моя ден красива
и в съня ми с негата светлее.
Разумът безсилен е, не смее ...