Дрехите,
които не облякохме.
Думите,
които си спестихме.
Песните, ...

Седя си в къщи
"Два диоптъра далекогледство"
превъртам каналите
по този черен телевизор
не искам "Завинаги" да е така ...

От малък си мечтаех
за тройка с две жени!
Как някъде, във Рая,
сред топлите вълни,
с две палави тигрици ...

Мога да видя как бавно умира
душата ти
докато нощем ловиш
самотни пеперуди
всяка вечер притихнали ...

Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом ...

Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила – ...

Животът бил ценен,
но все пак е премерен.
Уж Раят бил на Земята,
но виждам как Адът ни се изсипва
над главата. ...

Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове ...

Природата отдавна е в кома...
Колко знаци пропусна, човече?!
Сега за капак – "вирус корона" –
ще те смачка! Разбра ли го, вече?
Опомнѝ се! Командно тя диша – ...

Книжка имам аз любима,
в нея снимка на Хан Кубрат има,
възседнал кон и с меч в ръка,
той храбро бие се с врага.
Още в древни, славни времена, ...

оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...

Лежа върху килим – трева зелена,
над мен се шири сводът син небесен.
Душата от блаженство озарена,
в простора зазвуча омайна песен..
Поглъщам свежестта на утро ранно ...

Защо целуваш толкова горещо
през май, когато розите цъфтят?
Да обичаш силно е чудесно,
а чувствата растат, кълнят.
Защо целуваш толкова горещо, ...

Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...

/Либрето/
Отначало... създаден... свят... добро,
Адам.. Ева... Рай... живели... добре.. ,
Страсти... изкушения... изниква... зло,
войни... битки... жертви... сега какво? ...

Здравей, мое утро!
Родено
на безкрайния свят в кръговрата,
от черната паст на нощта
и пурпурния плам на зората. ...

Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват ...

Когато проблем има - не унивай,
за доброто бори се всеки ден,
насред мечтите не заспивай
и духът ти ще е възроден.
Много болка има на таз Земя, ...

Хайде стига, сменям очилата,
вземам други, с розови стъкла.
Оу! Добре! Шик са тъй нещата.
Розов облак, розови цветя.
Леля Роза вече се усмихва, ...

Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни ...

Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо т ...

И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...

И ето ти пораженията от вируса, веднъж влязъл в душата на нормален човек и опоетичил го…
„И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.“ /Иван Вазов/
„Приемете свободата!“ –
поднесе сервитьорът.
„Гарнитура е. ...

Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, дет ...

Последният етаж.
Оттук се вижда "Александър Невски".
А два гигантски кестена,
като пердета, са обрамчили прозореца.
Блестящи куполи ...

Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...

Как искам да повърна,
да изповръщам душата си.
Изтласквайки отровата
да върна боята си.
Горчилка зелена и бозава слуз ...

Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...

Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...

Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...

За тебе приятелю, тъжен и беден,
в житейската стълба ти днес си последен...
е тази поема от мен сътворена,
на твоята личност – с любов посветена.
Застанал на старт си към преходно време, ...

Ще тръгнем двама по снега
следите ни по нас ще тръгнат,
но слънцето ще ни огрей
следите ще изчезнат
водица сал ще потече ...