Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"
Че нямало в мен пресни новини?
Добре, бе, но нали ти е известно -
прелюбознателни са някои жени?...
Те, същите, се блъскат и въздишат, ...

Прогнозата за времето върви
по стария ми цветен телевизор.
Типично за ноември, ще вали,
а някъде на юг, ще грее слънце.
Красива синоптичка се върти ...

Едва-едва и
да мъждука, любовта
шепти: „Сполука!“

- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...

По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла ...

Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...

Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...

Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука, ...

Много бе ми хубаво когато целувах те,
след дискотеката любихме се цяла нощ,
колко беше хубаво, колко беше хубаво,
толкова бе страстно че аз исках още.
Беше ми приятно страстни очи че гледат ме, ...

Докосвам те
с нежност
в мечтите си...
И трепти небето -
звездното... ...

Ако в живота ,всичко бе толкова лесно...
Тогава дали щяхме пак да сме същите?
Схванати,задръстени и саможиви..
И не изпускаме ли,нещо?Да бъдем щастливи.
Ако всичко беше лесно...тогава дали щеше ...

Огненият кръг на слънцето изскочи зад далечното било на планината и започна бавно, но без колебание да набира височина. И днеска ще има жега. Земята едва си бе отдъхнала след вчерашния пек, а бледите капчици роса, образували се от нощния хлад, скоро съвсем изчезнаха. Ниските, сякаш полегнали баири н ...

ВСЯКА ГОРЯЛА
Всяка горяла в душата ти болка,
оставя късче празнина и мрак.
Искаш да я запълниш... о, колко...
Стаена остава там, в онзи злак. ...

Светъл блян, за теб жадувам,
че ти стопли моята душа,
затуй за тебе аз тъгувам,
болката не мога да задуша.
И нека аз - хладният зефир, ...

Загубих те, защото съм олигофрен.
Не осъзнавах, какво значиш ти за мен.
Ти за мен си любовта.
Искам да сме вечността.
Искам времето назад да върна. ...

Първа част
Беше преди петнайсет години. Внукът ми Митко беше на пет. Всеки ден го извеждах в градинката пред блока.Люлеех го на люлките, катереше се и на катерушката.
Веднъж в градинката се появи една кучка с по- малко куче ,явно нейна рожба - млада кучка.
Майката беше спокойна,обикновено лежеше в т ...

***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...

Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконаско.
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпож ...

В един августовски ден на далечната 1984г. на вратата на апартамента ми се позвъни настойчиво. Тъкмо бях приключил тренировката си по йога и възприех позвъняването като акт на агресия. Но можеше да бъде пощальонът и затова реших да отворя. Пред вратата стоеше мъж на около 50 години с побеляла коса и ...

Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
Зад прага залостила мъка и горист,
и мисли превратни с житейски привкус.
По-топла от всякога. Циганско лято. ...

С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени ...

- Знам, че мога да ти имам пълно доверие, като на истински приятел
и мога да споделям с теб всичко.
- Разбира се.
- Знаеш ли къде ме заведе той тази неделя?
- Не. ...

- Малките малчугани те харесват, Тони. – усмихна се новият ми шеф.
- И аз ги харесвам. – отвърнах му доволна.
- Утре имаш почивен ден.
- Благодаря Ви.
- За нищо. Заслужи си малко почивка. ...

Нощ в планината...
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...

Един Живот...
на К...
Било е писано изглежда --
и да се срещнем... И взривим...
И просто никаква надежда – ...

Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...

Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала ...

***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...

Там, на Евиния плаж,
искам аз да съм Адам,
мъж единствен, само ваш,
ще се жертвам срам, не срам...
Малеее, к'ъв съм благороден, ...

Полиглотно…
на внуците ми...
Едни такива Времена дойдоха,
че плъзнаха по цялата Държава
мошеници; а кой ли не пройдоха ...

Хаджи Танко Гинчев беше по-образован и грамотен от останалите първенци в Перущица. Знаеше да чете и пише на турски и гръцки, а неговата разсъдливост и полезни съвети бяха високо ценени. Основният му поминък беше земеделието. По-голямата част от полския му имот бяха лозята. Винарството беше последица ...

Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви. ...

Очите ми за тебе се обличат
в най-зеленото си, фино кадифе.
Красиви са – защото те обичат.
Все те чакат – с онзи трепет на дете.
Ресниците – дантели вплитат. ...

Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог. ...

Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...