... А исках толкова малко...
Колкото цветето... от росата.
Колкото небето... от дъгата.
Колкото влюбен... от падаща звезда.
Колкото дете... от майчина усмивка. ...

Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ...

Той иска всичко свое да раздава,
от много време тъй е без промяна,
не иска да разменя, да продава
и нищичко не иска във замяна.
Какво ли има той, че да раздава? ...

В нереална реалност
(колко слабо звучи)
без следи от баналност,
всичко в мене лети –
Вдъхновение-вятър ...

Божествено си хубава, да знаеш!
По-хубава от Музата на Фотев!
Дори не съм посмявал да мечтая,
да имам тази хубост във живота.
И толкоз силна страст да ме опива, ...

Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...

Еволюция в производството на киселото зеле през годините
Застудява и ще трябва и за киселото зеле да се мисли.
То пък и какво толкова има за мислене, мислели са едно време.
За него си е трябвала каца с канелка, да точиш в котела или кофата, и да преливаш. По цял ден претакаш ли, претакаш...
Лятото и ...

– Събуди се! – гласът идваше от някъде много далеч. – Събуди се!
Зита измрънка нещо насън и се сви на кълбо заради студа. Последва разстърсване.
– Събуди се! Хайде, отвори очи!
Колкото и да не й се искаше да последва гласа обратно към света, от който се страхуваше, Зита все пак не успя да издържи дъ ...

Лъв съм,
а ям трупове.
Хиените пъдя,
захапали кокъла.
Лешоядите, ...

Каква е тази цветна необятност –
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...

To get a university degree is hard enough
No doubt it could be often hellish-tough.
While most after the first would close the door
I am an idiot who took not one or two but… four.
To make matters worse to comprehend, ...

Вятър подухва, косите ми гали.
Постила килим от златни листа.
Дърветата тъжни с оголени клони,
сбогуват се тихо със свойте деца.
Душата ми плаче, чувства немеят. ...

04.10.2019
Случка във влака..
Веднъж пътувах с влак до Югославия...
По соц-а.Визи.Контрол в парите и багажа...
Ще пазарим със трийсет лева официално ...

Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си тра ...

С голям поклон и доза извинение,
към ползващи това изобретение,
аз днес реших да махна телефона,
засилих се и право през балкона
го метнах към боклуците на блока, ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Сутрин рано аз се будя,
в стаята ми Слънчо слиза.
Де е мама аз се чудя,
де е мойта бяла риза.
Ето, ето, мама влиза, ...

Заслушах се в думите топли на вятъра...
Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?
Говори. Речта му не е от земния театър,
както е при играещите под маските хора.
Искрен, когато обича страстно, е нежен, ...

Фаталната Жена-2
На път към село тъговит
и прашен си вървя по друма,
съгледах дирник бял на вид,
за миг изгубих ума-дума. ...

Посвещавам
на всички емигранти
Скитах се! Дори бездомен бях!
И слугувах на студени хора!
Бях забравил що е радост, смях! ...

В излязлата през 1988г. книга на Крикор Хайрабедян и Николай Гарчев "Шахматни суперминиатюри" /издателство "Медицина и физкултура", София/ попаднах на следната задача на М.Добрев, отпечатана в списание "Шахматна мисъл" през 1973г.
Началната позиция на задачата е:
Бели: Цц6, Дб7, пешка х7;
Черни: Цх8 ...

/В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ...

Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива. ...

Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя… А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата –
току прещипе някой много важен.
И зная, че мнозина ще низвергнат ...

Там, в кулата висока, непристъпна,
от здрав бетон и арматура яка,
живяла в плен Красавицата скръбна,
с надеждата, че Принца ще дочака.
Магьосник зъл заложил и капана ...

Вчера чистачката Мара,
отворен чата набара.
Седна тя, написа ника Вихрушка
и изгаси последната крушка...
Цяла нощ чати Мара, не спря, ...

Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...

Сутринта Мечокът мил
с труд се беше заловил.
От дърветата направи
той дъски еднакви, прави.
Имаше един комшия, ...

Смехът това е твоята усмивка​,
която избухва от твоята душа.
Той искрен е, една твоя милувка,
за другия, когато идва от сърце.
Смехът е здраве, казват хората, ...

Сутрин се будя
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала, ...

Когато съм най-тиха,ме повикай!
Кажи ми името и ще съм твоя аз.
Фалшиво име,но е приказно…
Щом кажеш го с любов на глас.
С любов ли?Аз не я усетих! ...

Познавах в Парламента депутат -
Жена в парламентарните редици!
Помолих я за среща със дебат -
Силикон или естествени кубици?
Тя ме прие - с усмивка в своя дом. ...

Леля Пенка "Перископа"*
все на пейката седи.
Там на сянка и пред блока
всичко живо тя следи.
Входът тесен наблюдава, ...