С аромата на дъжд..
шума на падащи листа,
вкуса на млякото с какао,
топлината на любовта..
пристига красивата есен, ...

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...

Ноща престига!?
Сърцето е потънало във страх!
Умът презира тъмнината...
паякът, паяжината си плете?
А с Плаща черен тъмнина, ...

Пъстроокият
Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен. ...

СЛЕДИ
Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна ...

Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...

НАСЪН ЮНАК, НАЯВЕ СЛАБАК- ПЕТА НОЩ,СЪКРОВИЩЕТО ОТ МУЗЕЯ И ЗМИЙСКАТА ПЕЩЕРА
- Май и тая нощ ще се разходим из гората, каза Казимир, там стават странни неща.
- Там не знам, но ти чу ли, че крадци са ограбили музея в града? Измъкнали цялото златно съкровище и няколко статуетки! Полицията е на крак, но ...

«ВОЙНА И МИР» В КАМЫШАХ
Бригада бичей косят камыш, вяжут в снопы, вечером приезжает длинномер. Снопы загружают по счёту, и тут же расчёт выдают за объём работы, получают бичи: дешёвые папиросы, водку по норме, чёрный чаи, булгур и жёлтое сало. Житуха начинается.
- Хоть бы по пятьсот грамм пива для у ...

Преписа стих на Дебелянов,
положи подпис и печат...
От днес след подлата измама
ще е поета - плагиат!

Един приятел болен е от левкимия.
Боже, моля те, таз душа спаси я!
Кратък, уви, е животът на човека
и е към отвъдното тъжна пътека.
Болести, мъки има на този свят, ...

Празни хора, фалш, празни идеали,
какво тук значи някаква си личност*?
Уж сме будни хора, а повечето са заспали,
приятели уж, само пред екрана, трагичност!
Тук всеки пише се на другия приятел, ...

пàзи —
да се дава —
от (само)забрава
.......................................
алтернанивно: ...

Грешен ли за тебе бях,
че правех те щаслива?
Боли, това разбрах.
Жалко е, че си толкова красива.
Кажи ми скъпа моя, ...

Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...

Седиме на по бира и двамата мърмориме.
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...

У наше село всички сме сериозни! Ако не вярвате, питайте Пешо кръчмаря - всяка вечер му правим оборот-оборот и половина, близо два. От обороти е заприличал на центрофуга у чутурата, все едно е въртян в пералня, а лимбата му сочи навсякъде. Това било от центробежните сили, ни каза един научен сътрудн ...

Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...

ОВЦЕ
( Из ума на един обикновен ученик )
Една овца, две овце, три...
Седя на чина с умно изражение аз.
- Ах, звънец – казвам. – Звънни! ...

Настоятелни
са в любовта, бидейки
състоятелни
и настъпателни, и
уж — доброжелателни...

По повод стихотворението на Yuri Yovev ,,С Моника Белучи"
Презрял ерген го знаеха Митака
и беше наближил петдесетака.
От многото избиране на булка,
остана сам – изсъхнала шушулка. ...

Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...

Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца, ...

Потри ръце доволно
плагиата.
Отново стадото му дойно
във него бе нахранило ламята...
Очи зарови в чуждите творби - ...

В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...

Ето, ти ме научи
че страхът не е пречка
сама да вървя
и да чакам от теб
да ми бъдеш спасител ...

Дните като броеница
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...

Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...

Пета песен от моя нов албум. Композицията е изцяло посветена на най-скъпия ми и първи музикален инструмент, който ме запали към музиката преди почти тридесет години...
Приятно слушане и не се притеснявайте да коментирате!

Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев
Аранжимент: Стефан Маринов

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...

Прощално
Последният ми пристан е земята.
Ще ме прегърне в хладната си гръд.
Но тя ще ме лиши от светлината
като поеме тленната ми плът. ...

- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ...

Тя го гледаше с очи насълзени
той я хвана за ръка.
Те знаеха, че любовта умира
и застинаха тихичко в ноща.
Какво се случи те се питат. ...

Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки ...