Защо дойде?
Защо дойде? За прошка може би?
Или да върнеш болката в душата?
Едва ли си се променила ти?
Дали ще пламне любовта в сърцата? ...

Дъбът откъсна от своите жълъди,
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...

Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ...

Едва ли някога ще дойде ред
така и мен да заобичаш.
Тъй, както аз обичам теб,
ти - мое хубаво момиче!
Аз знам, че много съм ужасно труден. ...

Живей в оковите на роба
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба ...

Защо си тук, нали си тръгна?
Връщаш се в късен час.
Вратата е заключена и тъмна
Не живее вече тука Нас,
а само Аз. ...

любов, звезди, небе,
нима това са само думи
нима едно сърце
не плаче, не стене, не страда
не бие, не трепва, не звънва, ...

Във горичка под еличка
Баба Мравка е самичка.
Час - по час реди сълзичка,
а пък толкоз е добричка.
Тя е вече много стара ...

Недей убива паячето!
Виж, как те гледа тъжно!
Нима виновно е невинното,
живеейки във тази къща?!
И в крайчето на някое ъгълче ...

От блян облян си цвете мое,
всички те обичат,
толкова си социален,пееш като птичка,
а аз си седя там,
допряна до стената, ...

Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ...

Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри.
Излизам за чист въздух навън. ...

Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...

Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера, ...

Днес ще пиша аз за есента,
напук че всички все я подценяват,
докато страдат по отминали лета...
И не дочуват на Октомври песента.
Той е нежен, пъстър и омаен. ...

Хей, време чуй горещата молба и за миг поне поспри се
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост ...

Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...

Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...

Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.
Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и изва ...

Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата, ...

Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст, ...

трудът — освен че
облагородява — и
людесближава

Всички ли деца обичат
да се смеят и да тичат?
Отговора вече знам.
Днес започваме оттам,
докъдето спряхме вчера. ...

срещу тъмата
и мрака — на словото
виделината

Моят дом е в птичите криле
и блясъка на хоризонт далечен.
Ехото на вятър ме зове
и вечно гоня свят по-човечен.
Моите мечти са при звездите ...

Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...

Бил съм
Бил съм като пролет,лято и есен,
бил съм сълза в окото ти,песен,
бил съм утеха в дните ти тежки,
бил съм твой мъж отнасял се човешки, ...

ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...

Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...

Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...

Е́сенна импресия... № 9
Хубавото време вече свърши́ –
зад завоя спряла Е́сента
носи от гората клон откършен
с о́ще не опадали листа... ...

По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда, ...

Питаш ме
Питаш ме боли ли ме? Боли!
Питаш трудно ли без теб живея?
Питаш, но сърцето ми мълчи!
Аз след теб забравих да се смея! ...

“И днес могат да се видят край Ахелой купища от кости на позорно изкланата, бягаща ромейска войска”.
Лъв Дякон
Полето помни още тази бран,
когато край реката Ахелой*,
за кой ли път, ромейски стан ...

Топките мъжки
подскачат здраво,
потят се кълки -
Браво, браво!
Ох, ах се чува - ...

Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано. ...

Нека състрадание да проявим,
та животът им да е по-поносим!
Майчината ласка не усещат те,
а крехко и ранимо е всяко дете!
То наистина грижи заслужава, ...

Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.
Дѝрил той дълго дюлгерин добър, ...

Иска ми се вече, да сме тъй далече
от грижи без крайни
и мисли отчайни
Иска ми се вече да сме пак безгрижни
като птички леко ...