Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
390.6K результатов
Делник - понеделник
🇧🇬
Да имаш ден - сломен,
да кажеш дума... после поразен!
Оказа се нелека тази ми задача,
под небето синьо, да си крача!
Понеделник, се оказа този ден, ...
Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ...
Танцуват гълъби, а жури лешояди
оценяват ги, но според своя вкус.
В душите вдигат се бетонени огради,
разделя влюбените... косъм рус...
Дърветата крепят ги дълги корени, ...
Застанал леко на една страна,
позирайки с красивия си профил,
усмивка притаена зад замъглени очила,
и прави се, че пише нова строфа,
а него звездите му говорят, ...
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
Минават дните, мамо... И годините...
Без теб студен и празен е светът...
Отдавна, мамо, ти от нас замина...
В небето търся твоята звезда...
Къде си днес? Щастлива ли си, мамо? ...
Аз бях Орфей - Ти моя Евридика!
Душата ми - душата на Поет.
Но ето - змей разби портика
и във сърцето ти почувствах се проклет.
Сълзите ми не стигнаха Любима ...
4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ...
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - ...
Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ...
Колко е прекрасно сред природата
добра и съвършена, колко много топлина!
Колко щастие... да се докоснеш до една
неземна, макар и на земята красота!
Щом погледна езерата, виждам радостни сълзи. ...
"…и всеки пита кога ще пристигнем,
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...
II
И ето ни със тебе – две мънички вселени,
обвързани в семейство, и с обич окрилени.
От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,
ти, моя си съпруга и най-добър приятел. ...
Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
Не всички са отровени от злоба.
Не всички лазят жалки във калта.
Да, има малко, но прекрасни хора,
достойни, гордо вдигнали глава.
В очите им искрица огън свети. ...
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви! ...
Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ...
Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...
Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...
- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...